Роберто Бенини на 74: Човекът, който направи живота прекрасен

Когато името му прозвучава на церемонията за наградите „Оскар“ през 1999 г., Роберто Бенини не тръгва към сцената като повечето победители. Той прескача облегалките на креслата, прегръща София Лорен и превръща официалната церемония в импровизиран спектакъл. На 27 октомври италианският актьор, режисьор, сценарист и комик навършва 74 години.

Бенини е роден през 1952 г. в Мизерикордия, малко селище край Кастильон Фьорентино в Тоскана. Започва професионалния си път на сцената, а първата му значима филмова роля идва през 1977 г. в „Берлингуер, обичам те“. В началото на кариерата си той изгражда образа на комик с необичайна физическа енергия, бърза реч и склонност да превръща всяка ситуация в представление.

От италианската сцена до Джим Джармуш

През 1986 г. Бенини участва във „Извън закона“ на Джим Джармуш. Ролята му на италианския затворник Роберто показва на международната публика актьор, който не се нуждае от превод, за да бъде разбран. По-късно той се появява и в „Нощ на Земята“, а през 1993 г. получава голяма холивудска роля в „Синът на Розовата пантера“.

Пробивът, който променя мащаба на кариерата му, идва с „Животът е прекрасен“. Филмът от 1997 г. разказва за Гуидо Орефиче, който използва въображението и хумора си, за да предпази сина си от ужаса на нацистки лагер. Бенини е режисьор, съсценарист и изпълнител на главната роля. Историята съчетава комедия, любов и трагедия, без да превръща Холокоста в фон за обикновена забавна история.

Филмът печели Голямата награда на журито в Кан през 1998 г., а година по-късно получава седем номинации за „Оскар“. Отличен е за най-добър чуждоезичен филм и за оригинална драматична музика на Никола Пиовани. Бенини печели наградата за най-добър актьор и става първият мъж, отличен в тази категория за роля на език, различен от английския. Академията го номинира и за режисура и сценарий.

„Това е ужасна грешка, защото изчерпах целия си английски“, казва Бенини, когато излиза на сцената за наградата за най-добър актьор.

Зад видимата лекота на този момент стои филм, посветен на паметта, на родителската любов и на опита човешкото достойнство да бъде запазено дори в нечовешки условия. В интервю за CBS Бенини обяснява, че баща му е прекарал две години в трудов лагер по време на Втората световна война и е запазил чувството си за човечност.

Награда за цялостен принос

През 2021 г. Венецианският кинофестивал му връчва почетния „Златен лъв“ за цялостно творчество. При получаването му Бенини посвещава отличието на съпругата си Николета Браски, дългогодишна негова партньорка в живота и киното. „Не мога да посветя лъва на Николета, защото той по право е неин. Аз ще взема опашката, а крилете са нейни“, шеговито казва той.

Роберто Бенини остава свързан най-вече с един филм, но кариерата му започва много преди него и продължава далеч след наградната му нощ. Той превръща комика в драматичен актьор, режисьора в главен герой и една от най-тежките теми на XX век в история за любов, въображение и оцеляване.

Източници: cbsnews.com, archives.nd.edu, ansa.it