Статуята на свободата е открита в Ню Йорк през 1886 г

Над Ню Йоркския залив вали, мъглата скрива хоризонта, а по водата преминават стотици плавателни съдове. На 28 октомври 1886 г. градът празнува откриването на Статуята на свободата – монумент, който Франция подарява на Съединените щати като знак на приятелство и обща история.

Церемонията се провежда на остров Бедлоу, наречен днес остров Либърти. Президентът Гровър Кливланд официално приема статуята от името на американския народ. По данни на Националния парк „Статуята на свободата“ около един милион души се включват в празненствата по улиците и във водите на Ню Йоркския залив, макар че времето е лошо.

Подарък, който закъснява с десет години

Идеята за монумента идва от френския политически мислител и противник на робството Едуар дьо Лабуле. Той предлага изграждането на статуя, която да напомня за френско-американския съюз по време на Американската революция и за идеалите на свободата.

Проектът е поверен на скулптора Фредерик Огюст Бартолди. Официалното име на произведението е „Свободата, озаряваща света“. Статуята е замислена за стогодишнината от Декларацията за независимостта през 1876 г., но строителството, финансирането и подготовката на постамента забавят откриването с десет години.

Французите плащат за самата статуя, докато американците трябва да осигурят средствата за постамента. Когато кампанията в Съединените щати започва да губи инерция, издателят Джоузеф Пулицър призовава читателите си да даряват. В крайна сметка хиляди малки вноски помагат постаментът да бъде завършен.

Конструкцията е създадена с участието на инженера Гюстав Айфел. Между 1875 и 1884 г. статуята е изработена във Франция, след което е разглобена и изпратена до Ню Йорк в над 200 сандъка. Работниците я сглобяват отново върху постамента на остров Бедлоу.

Когато факелът още не е бил символ на имиграцията

В деня на откриването Статуята на свободата е представена пред публика като символ на свободата, независимостта и приятелството между Франция и Съединените щати. По-късно тя се превръща и в един от най-разпознаваемите знаци на имиграцията в Америка.

Президентът Кливланд заявява, че „няма да забравим, че Свободата е избрала тук своя дом, нито ще пренебрегнем нейния олтар“. Речта му не включва стихотворението „Новият колос“ на Ема Лазарус, което днес е неразделна част от образа на монумента. Написано през 1883 г., то е поставено върху плоча в постамента едва през 1903 г.

Висока 46,05 метра, а с постамента близо 93 метра, статуята е сред най-впечатляващите инженерни и художествени проекти на XIX век. На 28 октомври 1886 г. Бартолди сам освобождава френското знаме, покриващо лицето на монумента, и под звуците на оръдия, свирки и аплодисменти Ню Йорк вижда за първи път цялата фигура.

Жените от Нюйоркската асоциация за избирателно право не получават покани за церемонията, тъй като са без придружители. Те наемат лодка и наблюдават откриването от водата – детайл, който напомня, че символът на свободата е бил издигнат в общество, в което свободата все още не е еднаква за всички.

През 1924 г. Статуята на свободата е обявена за национален паметник. Днес нейният факел продължава да се вижда над Ню Йоркския залив, но най-паметната му светлина остава онази, която на дъждовния 28 октомври 1886 г. превръща един френски подарък в американски символ.

Източници: apnews.com, history.com, smithsonianmag.com