7 ноември 1999 г. Трагедията в Босфора: „Семеле“ потъва след сблъсък с българския „Шипка“

Около 12:30 ч. на 7 ноември 1999 г. в южната част на Босфора се сблъскват българският кораб „Шипка“ и плаващият под флага на Белиз „Семеле“. Инцидентът става край Ахъркапъ, в района на входа към Мраморно море. В тогавашните съобщения часът е посочен и като около 13:00 ч.

Ударът поврежда тежко „Семеле“ и корабът потъва за кратко време. Според международните морски справки плавателният съд е превозвал стомана от Николаев към Алжир. В турски източници се посочва, че товарът е включвал около 6535 метрични тона стоманени пръти и рулони.

Данните за броя на моряците на борда се разминават. Агенция „Анадолу“, цитирана от Associated Press, съобщава за 18-членен екипаж, докато публикация на турския вестник „Джумхуриет“ посочва 21 души. Всички те са спасени с помощта на намиращи се в района кораби, катер на турската брегова охрана и спасителни съдове.

„Ако сблъскалите се кораби бяха танкери, това можеше да се превърне в голяма катастрофа“, предупредиха турски представители след инцидента.

На борда на „Шипка“ също са нанесени щети, но първоначалните оценки са, че те не създават непосредствена опасност. Корабът е бил празен и е трябвало да продължи към Варна. „Семеле“ вече е преминал транзитно през пролива и е маневрирал в района на котвената стоянка край Ахъркапъ.

Разследване и замърсяване

Непосредствено след сблъсъка причината за катастрофата не е установена окончателно. Турските власти посочват като възможен фактор невнимание при маневрата, но разследването е трябвало да изясни отговорността на двата кораба.

Потъването води и до замърсяване на морето. В последващи научни и морски публикации се посочва, че около 10 тона мазут са попаднали във водата. Останките на „Семеле“ са открити на приблизително 61 метра дълбочина и години наред остават на дъното в района на една от важните котвени стоянки край Истанбул.

По-късни публикации описват потъналия кораб като пречка за движението на плавателни съдове и за риболовните дейности. Горивото и смазочните масла на борда са разглеждани като продължаващ риск за Мраморно море, докато въпросът с окончателното отстраняване на останките остава свързан с продължителни правни и технически процедури.

Източници: egazete.cumhuriyet.com.tr, in.gr, denizhaber.com