Картоненият елит на 80-те: роботите от цигарени кутии

В двора пред блока една картонена фигура можела да каже повече от детска игра. Роботът, сглобен от празни цигарени кутии, бил въпрос на въображение, сръчност и най-вече на материал. Твърдите кутии с капаче се превръщали в глава, гърди и крайници, докато меките пакети се мачкали още при първия опит за сглобяване.

Тъкмо тук се появявала невидимата граница между децата. Кутиите от Marlboro, Kent, Rothmans, Dunhill или Pall Mall били по-желани не само заради цветовете и надписите. Те носели знака на стока, която не се намирала в кварталния магазин и обикновено минавала през „Кореком“ или през ръцете на човек с достъп до чужда валута.

Кутията като малък знак за големия дефицит

Първият „Кореком“ в България отваря врати през лятото на 1965 г. на Златни пясъци. В следващите десетилетия магазините се превръщат във витрина към западния свят. Там се продават чужди цигари, алкохол, дрехи, козметика, електроника, играчки и списания, но плащането е с конвертируема валута, а не с обикновени левове.

С постановление на Министерския съвет от 20 декември 1974 г. е регламентирано, че предприятието продава български и вносни стоки срещу чужда валута. Сред правоимащите са българи, работили или командировани зад граница, хора на специализация, получили наследство или възнаграждение във валута. На практика това поставя моряци, международни шофьори, пилоти, стюардеси и специалисти с работа извън страната в по-различна потребителска позиция.

Точно затова западната цигарена кутия можела да се окаже по-ценна от съдържанието ѝ. Една опаковка от Kent или Marlboro ставала част от играчка, която показвала кой има близък, пътуващ зад граница, кой живее край голямо пристанище и кой просто е успял да намери изхвърлена кутия пред хотел или ресторант.

Роботи от отпадъци, сглобени като инженерни проекти

В спомените за 80-те децата събират твърди кутии, изрязват картон, пробиват отвори и закрепват подвижни ръце и крака с тел, ластици или кибритени клечки. Разликата между добре сглобена фигура и разпадаща се конструкция често е в качеството на опаковката. Кутиите от масовите български цигари обикновено са меки, докато вносните марки предлагат по-здрав картон и по-разпознаваем вид.

Няма статистика, която да показва колко деца са правили такива роботи или доколко играта е била разпространена в цялата страна. Затова тя не може сама по себе си да служи като доказателство за социалното разслоение. Но споменът за нея добре се вписва в по-широката картина на общество, в което достъпът до западни стоки зависи от валута, пътувания и лични връзки.

„Кореком“ и цената на достъпа

„Кореком“ е бил свързан с хората, които могат да напуснат страната по работа или разполагат с долари и марки. Според данни, цитирани от „Дир.бг“, официалният курс на долара е около 98 стотинки, докато на черния пазар достига 3-3,50 лева. Така дори празната кутия се превръща в следа от икономика, в която една стока може да бъде недостъпна не заради цената сама по себе си, а заради липсата на валута.

Цветана Мановска, дългогодишна директорка на централния „Кореком“ в София, описва парадокса на системата с личен спомен: „Какъв хладилник имате вкъщи?“ — попитали я, а тя отговорила: „Руският „Мраз“.“ По думите ѝ служителите получавали обикновени заплати в левове, въпреки че магазинът работел с милиони долари.

След 1989 г. западните стоки постепенно излизат от специализираните магазини и навлизат в обикновената търговия. Картонените роботи остават като детски спомен, но и като малък предмет, през който се виждат големите противоречия на късния социализъм: официално равенство, а на практика различен достъп до валута, пътуване и потребление.

Източници: bta.bg, new.bnr.bg, dnes.dir.bg