Проф. Дулева: българските деца консумират малко мляко

На 22 март се чества Световният ден на водата. Съветите на специалистите са, че трябва да пием минимум 8 чаши вода на ден. Ако не го правим това няма да доведе само до обезводняване на организма, но и до нарушаване функциите на нервната система, терморегулацията, алкално-киселинното равновесие. Също така се засилват се процесите на стареене. Консумирането на течности е особена важна част и от хранителния режим на подрастващите. Начинът на хранене обаче трябва да започне от вкъщи, казва в интервю за Факти.бг проф. д­р Веселка Дулева, национален консултант на МЗ по „Хранене и диететика“ и началник отдел „Храни и хранене“ към Националния център по обществено здраве и анализи.

- Проф. Дулева, как да откажем подрастващите да консумират вредна храна?

- Отказването и обучението започва от вкъщи. Това, което може да направим е да повишим  информираността чрез препоръки. Опитваме се да създадем модел за здравословно хранене там, където децата ни пребивават голяма част от деня и се отглеждат – детски ясли, градини, училища. Издали сме рецептурник към всяка една от наредбите, които се прилагат. Рецептите са с намалено съдържание на сол, захар и мазнини.

Един от приоритетите на Европейската комисия е и намаляване натиска на реклама на храни, предназначени за деца. Преди две седмици се публикуваха и хранителни профили, разработени от Световната здравна организация, които включват всички групи храни с определени критерии по отношение съдържание на сол, захар и мазнини. България участва в процеса на разработване на тези профили. Те имат за цел да определят кои храни не трябва да се рекламират за деца и към настоящия момент това се случва на доброволен принцип. Но тази доброволност с времето ще бъде включена в регулаторна рамка в рамките на ЕС.

България е и част и от европейска инициатива за наблюдение на затлъстяването при деца. През 2008 г. направихме изследвания на деца в първи клас и 2013 г. повторихме изследването. През 2016-а ще правим ново. Тази инициатива се провежда едновременно в 23 европейски държави. България не бих казала, че е водеща по затлъстяване при подрастващите. Съизмерими сме с доста държави от ЕС – Англия, Италия.

Към момента имаме едно задържане в относителния дял на деца със затлъстяване, което е изключителен успех, защото промените в това отношение се извършват много бавно. Първата цел е да се задържи нивото на затлъстяване. Ако сравним наши данни от 1998 г. с тези от 2008 г. то тогава е имало два пъти ръст в броя на децата, които са затлъстели, докато в периода 2008-2013 г. имаме задържане на нивото и се борим да обърнем тенденцията. Дали сме успели ще видим през 2016 г., когато направим проучването.

- Казахте, че ключът е в семейната среда. Бихте ли дали няколко съвета на родителите, които не им остава време в днешното забързано време да отделят достатъчно време за гответе?

- На първо място е разнообразната храна – храни на зърнена основа, повече плодове и зеленчуци, повече салати. Още от училищна възраст е добре поне половината от зърнените храни да са пълнозърнести. Добре е да се консумират храни с качествени и добри източници на белтък – месо, риба, яйца, мляко и млечни продукти.

Имаме доста ниска консумация на мляко, което също е проблем, тъй като рефлектира върху приема на калций и върху костната плътност, която задължително трябва да достигне пиковите си нива по време на растежа и развитие. От там страда приема на калций и не може да се достигне пиковата костна маса, която достигната в тази възраст намалява риска от остеопороза в напреднала възраст. Необходимо е да се упражняват и спортове, които са срещу гравитацията – бягане, скачане, тичане, а не пред компютъра. Плуването е добро за общо развитие, но не и за костна плътност.

- Доколко плодовете и зеленчуците, които се предлагат в магазините извън сезона са здравословни?

- Не са същите, вярно е. Продуктите, които са на пазара трябва и са безопасни. Ние като специалисти искаме да бъдат и здравословни и затова в наредбите сме поставили към всяка група храни конкретни параметри за здравословност.

След пресните зеленчуци и плодове най-добрият начин за консервиране е замразяването. Защото при всички останали кулинарни технологии се намалява хранителната стойност на определени хранителни вещества. Шоковото замразяване запазва максимално природното богатство на съответния продукт.

- По-здравословно ли се храни българинът в сравнение с другите европейски нации?

- Това не зависи само от предлаганите на пазара продукти, но и от това, което консумираме и от традициите. Така например, в Скандинавските държави имат много хубава система за сертифициране на заведенията за хранене и сертифициране на менюто и продуктите. Имат и специално лого, което се поставя на заведението и човек когато влиза в такова заведение, знае, че храната е проверена и е в рамките на здравословния спектър. Това обаче е в Скандинавските страни, където имат над 30 години традиции в тази област и са направили обща система на изисквания и сертифициране.