БЛС: Недоволството на пациента не е критерий за наказание

Неудовлетвореността на пациента като субективна категория не може да се използва като нормативна база за санкция. Това се посочва в становища от различни регионални лекарски колегии, изпратени до Българския лекарски съюз (БЛС).

Съсловната организация разпространи своята позиция по повод на приетия на второ четене Закон за здравното осигуряване.

С въвеждането на условия за санкции, въз основа на субективни усещания и налагане на термина "неудовлетвореност" като условие за прекратяване на договорните отношения между изпълнители на медицинска помощ и НЗОК се погазва договорният процес по Националния рамков договор, посочват от БЛС.

Съсловните колегии допускат, че неудовлетвореността на пациента може да бъде и "преднамерена, повлияна или стимулирана от различни външни фактори – например от конкуренцията".

Според медиците е недопустимо субективната неудовлетвореност на пациентите да се определя като единствен критерий и метод за оценка на качеството и изпълнението на медицинската дейност.

Ето и пълният текст на позицията на БЛС.

Във връзка с приетите от Народното събрание промени  в Закона за здравното осигуряване, от цялата страна бяха изпратени редица запитвания и  беше изразено недоволство от  заложения текст, който априори създава предпоставка за напрежение между лекари и пациенти.

С  въвеждането на  условия за санкции, въз основа на субективни усещания и налагане на термина „неудовлетвореност” като условие за прекратяване на договорните отношения между изпълнители на медицинска помощ и НЗОК, поставя закона в правото му да погазва договорния процес по НРД. Още преди първо четене, Българският лекарски съюз внесе становище и категорично несъгласие с предложените текстове. Днес отново ще бъдат изпратени доводите на съсловието до Парламентарната комисия по здравеопазване  и до министър П.Москов.
В позицията се казва, че „Текстът вменява задължение на управителя на НЗОК да проучва удовлетвореността на пациентите от оказаната медицинска помощ, от лекарствените продукти, даже и от медицинските изделия. По нататък – в чл. 59, с императивна разпоредба, се задължава директорът на съответната РЗОК да санкционира лечебно заведение, което е „прегрешило”, според субективното мнение на няколко пациенти, и това прегрешение се е  превърнало в „ системна неудовлетвореност” -  и то  по методика, която към момента не е известна и се предвижда да бъде приета с подзаконов нормативен акт.”
Неудовлетвореността, като субективна категория, не може да се използва като нормативна база за санкция.  Напълно е възможно тя  да бъде и преднамерена, повлияна или стимулирана от различни външни фактори – напр. от конкуренцията. Освен,че пациентите не са страна по договорите на ИМП с НЗОК/РЗОК и е възможната злоупотреба с правото им на жалба, е недопустимо  субективната неудовлетвореност на пациентите да се определя като единствен критерий и метод за оценка качеството и изпълнението на медицинската дейност - се казва още в становището на БЛС.