Медици от Пловдив призовават за разумна употреба на антибиотиците

Медицински университет-Пловдив ще отбележи Европейския ден на антибиотиците 18 ноември. По инициатива на Световната здравна организация се организира кампания за осведомеността на хората за отговорно прилагане на антибиотиците.

Световната седмица за разумна употреба на антибиотиците е в рамките между 14 и 20 ноември. На тези дати отбелязваме и великите постижения на мнозина учени и колективи, свързани с откриването на антибиотиците - „магическите” средства за лечение на инфекциите и предотвратяване на инфекциозните усложнения. Днес не можем да си представим съвременната медицина без антибиотиците - ограничаването и контрола на бактериалните заболявания, трансплантацията на органи, химиотерапията на злокачествените процеси, интензивните грижи.

Използвани разумно и по строги индикации, антибиотиците са мощно оръжие на медиците в борбата им с инфекциите. „Неправилно” използване на антибиотици обаче се среща при вирусните инфекции, към които антибиотиците НЕ са ефективни, скъсяване периода на лечението, намаляване на дозата, несъобразяване с честотата на приемане.

„Катедрата по Микробиология при МУ-Пловдив и Лабораторията по Микробиология при УМБАЛ „Св. Георги”-Пловдив участват в обучението на студенти и специализанти за разумното приложение на антимикробните средства, диагностиката на клинично значими бактерии като причинители на инфекции и адекватно определяне на антибиотичната им резистентност”, обясни зам.-ректорът по „Международно сътрудничество” и ръководител на Катедрата по Микробиология при МУ-Пловдив проф. д-р Мариана Мурджева.

На 18 ноември Катедрата и Лабораторията традиционно вече няколко години честват Деня за разумната употреба на антибиотиците. Тази година се организира молебен за здраве и успехи на всички лекари и медицински специалисти, използващи антибиотичната терапия в своята практика. Той ще се състои пред пред Параклиса „Св. Георги” в двора на МУ-Пловдив от 13 часа.

„Напомняме на медици, пациенти и цялата общественост за необходимостта от рационална антибиотична употреба и политика”, заяви още проф. Мурджева.

От 13.30 часа на 18 ноември в Катедрата по Микробиология и имунология ще бъде представена модерна апаратура в бързата микробиологична и имунологична диагностика на инфекциите с възможности за определяне на някои генетични механизми на антибиотична резистентност.

Рационалната антибиотична политика налага изписване на антибиотици само когато са показани и предложени в необходимата доза, по необходимия път и за съответния период от време. Тази политика предполага избор на най-подходящия антибиотик за пациента по отношение на антибактериалния ефект, спектър на действие, малка вероятност за развитие на странични ефекти, антимикробна резистентност, съотношение цена/ефективност. Най-честите инфекции в зимния период са вирусните, а те не се лекуват с антибиотици, които повлияват само бактериалните инфекции. Самолечението, което някои пациенти прилагат, компрометира възможността да се лекуват адекватно инфекциозните болести и води до нарастващи размери на резистентността.

Емпиричната антибиотична терапия се прави при суспектна, с клинична признаци инфекция, но без данни за етиологичен причинител. Обикновено тя започва при животозастрашаващи инфекции (сепсиси, пневмонии, менингити), както и при други възпалителни заболявания, преди наличието на данни за антибиотична чувствителност. Тя обаче се основава на събраните данни за резистентността на микроорганизмите. След получаване на резултатите от тестовете за чувствителност, терапията се съобразява с тях.

Преемтивна антибиотична терапия се прилага преди развитие на инфекциозната патология, без категорични клинични данни, но с ясни рискови фактори и наличие на биологични маркери за възникване на инфекция, напр. при фебрилни неутропенични пациенти.

Антибиотична профилактика се прави за предотвратяване на инфекция, без данни за клинични и микробиологични признаци, но с вероятен риск за развитие на инфекция. Пример за разумна употреба на антибиотици е периоперативната профилактика. Чрез нея в хирургията се цели да се ограничат микроорганизмите, инфектиращи хирургичната рана. Използват се антибиотични средства с възможно най-тесен антимикробен спектър, напр. цефалоспорини I и II генерация, при повечето случаи в рамките на 60 мин. преди началото на операцията.

Съществува и резистентност към антибиотични. Водещи клинични изолати в нашата болница са чревните бактерии - Псевдомонас, Ацинетобактер, Ешерихия коли, Клебсиела пневмоние, Протеус. Неблагоприятна тенденция през последната година е установяване на клебсиели и ешерихии, резистентни към стратегическите антибиотици за лечение на тежки инфекции - карбапенемите имипенем и меропенем. Друг вид резистентност се проявява към най-често използваните в практиката антибиотици - бета-лактамните. Тревожен факт е и наличието на полирезистентни изолати псевдомонас и ацинетобактер, които ограничават значително възможностите за адекватна антимикробна терапия.