Да чукна на дърво, да не ме стига!

За някои хора само мисълта, че нещо може да се обърка инстинктивно ги кара почукат на най-близката дървена повърхност.

Чукането на дърво (или "докосването дърво", както го наричат във Великобритания и Австралия) е едно от най-разпространените суеверия в целия свят. Но как това суеверие се е превърнало в застраховка за късмет?

Точният произход на чукането на дърво не е съвсем ясен, но съществуват няколко общоприети теории за корените му.

Според древните езически вярвания, духовете и боговете са живели в дърветата, така че е взъможно хората да са вярвали, че като почукаш на дърветата, всъщност призоваваш тяхната защита. Предполага се, че първото почукване е било, за да привлече вниманието на боговете, а второто - за изказване на благодарност.

По-късно християните приемат това суеверие от езичниците, като почукването започва да се използва повече за призоваването на Исус, отколкото на духовете. Смятало се, че докосването на всяка дървена повърхност е равностойно на докосване на дървото на Кръста и това се възприема като призив за Божията закрила. Някои християни дори носят със себе си парче дърво, за да бъдат винаги в безопасност.

Докосването на дърво съществува като суеверие и в Юдаизма още от времето на Испанската инквизиция, когато евреите се криели от инквизиторите в дървени синагоги и се изисквало специално почукване, за да бъдат допуснати вътре. Така чукането на дърво скоро започнало да се свързва с безопасността и оцеляването и практиката се запазила и след Инквизицията.

Да чукнеш на дърво е начин да потърсиш помощ от висша сила, за да те опази от неприятности навсякъде по света.