Приказка за оптимиста и песимиста

– ... и корабът се разцепил на две от огромните вълни... – разказвал приказка дядото на малкия си внук.

– А с екипажа какво се е случило? – попитало детето.

– Успяли да се спасят двама. Не били много далеч от брега и щом бурята утихнала, доплували до него. Само че се оказало, че е самотен остров. Единият се отчаял веднага и казал, че живи няма да ги намерят. Другият пък бил оптимист и не паднал духом. Веднага се заел да построи подслон, докато дойде спасението. Изминала цяла седмица, но помощ не идвала отникъде. Песимистът не спирал да се оплаква от нелеката си съдба и да я проклина. Оптимистът пък не губел и за миг надежда и се наслаждавал на красивите изгреви и залези. За щастие, един ден в далечината съзряли кораб. Песимистът дори не помръднал от мястото си, вярвал, че няма да ги забележат. Оптимистът веднага запалил огън, така че да се вижда пушекът отдалеч. Накрая ги спасили. Единият се вайкал:

- Какъв кошмар беше, глад, студ и жажда!.

Другият пък казал:

- За мен това беше незабравимо приключение. Ще го помня цял живот. Това е доказателство, че щом имаш воля, нищо не може да те сломи!

– А защо и другият не е мислил така, а само се е оплаквал? – попитало внучето.

– Има една много мъдра приказка, детето ми – където и да отидеш, ще намериш само това, което носиш със себе си! Щом има студ и печал в душата ти, само студ и печал ще срещаш. И обратно – ако носиш радост в сърцето си – във всичко ще намираш радост.