Притча за равенството

Публикувана: 29 Май, 2017 10:15
1 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 2010

Хуан Безкракия бил дървар.
Един ден си купил електрически трион, като мислел, че той ще облекчи много работата му.
Ако първо се бил постарал да научи как се работи с триона, идеята щяла да е наистина сполучлива, но той не го направил.
Една сутрин, докато работел в гората, вниманието му било отклонено от вълчи вой… Електрическият трион се плъзнал между ръцете му и Хуан наранил сериозно двата си крака.
Лекарите не успели да направят нищо, за да ги спасят, и Хуан Безкракия, който като че ли станал жертва на пророческото предопределение на името си, бил завинаги прикован към инвалидната количка.
Месеци след злополуката облак на депресия напдвиснал над Хуан. Година по-късно изглеждало, че състоянието му започва постепенно да се подобрява.
Въпреки това, нещо пречело на психическото му възстановяване и изведнъж пак изпаднал в дълбока депресия.
Препоръчали на Хуан да посети психиатър. Известно време той се съпротивлявал, но накрая си записал час при специалист.
Психиатърът бил любезен и внушавал спокойствие. Хуан веднага почувствал, че може да му се довери, и му разказал за събитията, довели до сегашното му състояние.
Психиатърът казал, че разбира начина, по който се чувства. Загубата на краката наистина била напълно уважителна причина за мъката му.
— Не, не е това, докторе — казал Хуан. — Депресията няма нищо общо със загубата на краката ми. Това, което най-много ми тежи, не е недъгът. Това, от което ме боли най-много, е промяната, която претърпяха отношенията с приятелите ми.
Психиатърът отворил широко очи, втренчил се в него и зачакал Хуан Безкракия да довърши обяснението си.
— Преди злополуката всеки петък приятелите ми минаваха да ме вземат от нас и отивахме на танци. Веднъж или два пъти седмично се събирахме, за да се плискаме в реката и да организираме плувни състезания. Преди операцията с някои от тях редовно тичахме по крайбрежната улица в неделя рано сутринта. Изглежда, че след злополуката не само че загубих краката си, но и приятелите ми загубиха желание да прекарват времето си с мен. Оттогава никой от тях не ме е канил да излезем.
Психиатърът го погледнал и се усмихнал.
Трудно му било да повярва, че Хуан Безкракия не осъзнава причината за проблема си.
Въпреки това, докторът решил ясно да му обясни какво се случва. Той знаел по-добре от всеки, че мозъкът разполага с особени механизми, които могат да направят човек неспособен да възприема понякога дори очевидното.
Психиатърът обяснил на Хуан Безкракия, че приятелите му го отбягвали не защото вече не го обичат или не искат да имат нищо общо с него. Колкото и да било болезнено, злополуката променила действителността. Харесвало му или не, той вече не бил идеалният другар за заниманията, които по-рано споделяли.
— Но, докторе — прекъснал го Хуан Безкракия. — Аз знам, че мога да плувам, да тичам и дори да танцувам. За щастие се научих да управлявам инвалидната си количка и никое от тези занимания не ми е невъзможно.
Докторът го успокоил и продължил с обяснението си. Разбира се, че нищо не пречело на Хуан да продължава да прави същите неща. Нещо повече, било много важно да продължава да ги прави, но не трябвало да очаква, че ще ги споделя с предишните си приятели.
Психиатърът обяснил на Хуан, че той наистина можел да плува, но трябвало да со прави с хора, които имат същия недъг. Може все още да ходи на танци, но в клубове с хора, чиито крака също ги няма. Можел да излиза да тренира по крайбрежната улица, но се налагало да се научи да го прави с други инвалиди.
Хуан трябвало да разбере, че приятелите му нямало да бъдат с него така, както преди, защото неговото положение вече било различно от тяхното. Вече не били равностойни.
За да продължи да се радва на любимите си занимания, както и на нови, щяло да е по-добре да намери равностойни хора. Следователно трябвало да съсредоточи усилията си в изграждането на нови отношения с равностойни хора.
Хуан почувствал, че все едно камък е паднал от сърцето му, и това усещане го успокоило.
— Нямам думи да ви кажа колко съм благодарен за помощта ви, докторе — казал Хуан. — Колегите ви ме накараха да дойда почти насила, но сега разбирам, че са били прави. Разбрах посланието ви и ви уверявам, че ще последвам съветите ви, докторе. Много ви благодаря, посещението ми при вас беше наистина полезно.
— Нови отношения с равностойни хора — повтарял си Хуан, за да не забрави.
Хуан Безкракия излязъл от кабинета на психиатъра и се върнал у дома си, за да приготви електрическия си трион. Смятал да отреже краката на всичките си приятели и така да ги „направи“ равностойни.

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери