Загадъчен южноамерикански бозайник, открит от Чарлз Дарвин в Патагония, най-сетне откри своето семейство.
По време на експедиция в Уругвай и Аржентина през 1834 г., Дарвин открива скелет на странно животно, което има врат на камила, крака на носорог и къс хобот. Бащата на еволюцията нямал представа какво да прави с останките и ги изпратил на своя приятел - прочутият палеонтолог Ричард Оуен. Оуен обаче, също останал изумен от това което видял, разказва научните издания phys.org и cosmos magazine, позовавайки се на ново проучване по темата направено от изследователски екип от университета на Потсдам и Американския природонаучен музей.
"Костите не приличали на нищо, виждано дотогава", коментира Михаел Хофрайтер, водещ автор на ново проучване, публикувано в научния журнал Nature Communications, което най-сетне разкрива към кой клон от еволюционното дърво принадлежи това животно, нареченото от Дарвин "най-странното, откривано някога".
"Представете си камила без гърбица, с крака на носорог и глава като на антилопа сайга. Macrauchenia patachonica - буквално "дългошиеста лама" - е имал дълга муцуна, която много наподобявала хобот, но доста къс ", обяснява Хофрайтер, професор в Университета в Потсдам.
За произхода на този изключително любопитен и загадъчен бозайник, обитавал някога откритите пространства на Южна Америка, биолози и таксономисти от цял свят спорят вече над 2 века. За това време те така и не успяват да стигнат до консесус към кой клон от еволюционното дърво да причислят тревопасното същество, тежало около 400-500 кг,, което се хранело предимно с треви и листа.
Въпреки, че учените нарекли Macrauchenia patachonica на днешните лами, неговият странен външен вид - сякаш сглобен от частите на няколко различни животни - както и липсата на ДНК материал, направили невъзможно неговата класификация.
Днес обаче нещата стоят по друг начин. Нов генетичен анализ разкрива, че Macrauchenia patachonica е бил по-близък до древния род Нечифтокопитни (Perissodactyla), към който спадат конете, носорозите и тапирите.
"Пред нас стоеше проблем, труден за разрешаване. Когато такава древна ДНК е била съхранявана толкова лошо, като в същото време още от самото ѝ прибиране е била примесена с чужда ДНК от околната среда, е много трудно да бъдат разпознати и подредени връзките, които оформят генетичния код на отделните видове. За да успеем, ние разчитахме, че ще можем да използваме геномите на близки роднини и с тяхна помощ да направим рамка за възстановяване на фосилни секвенции", пише водещият автор на новото проучване Майкъл Уестбъри, който също преподава в Университета в Потсдам.
Проблемът, пред който учените се изправили бил, че след Macrauchenia patachonica еволюционният клон, на който се намирал бозайникът рязко спирал. Той не е имал нито един близък роднина, познат на съвременните учени. За да подредят пъзела и да намерят липсващите от него парченца, Уестбъри и екип от 20 учени използвали митохондриална ДНК (генетичен материал, който се намира не в ядрото на клетката, а в митохондриите), извлечена от фосил, открит в Южната част на Чили, от която да декодират произхода на изчезналия бозайник.
"Наследен единствено от майката, митохондриалният геном е по-малък и има повече копия в клетката - от там и във фосилите - от ДНК-то от по-сложния ядрен геном, обяснява Хофрайтер и допавя: "Митохондриалната ДНК е много полезна за оценяване на степента на свързаност между видовете."
Чрез този подход екипът успял да събере на едно място почти 80% от общия геном, като по този начин открил точната еволюционна времева линия, по която се е движел Macrauchenia patachonica.
"Най-странното животно, откривано някога" се оказало, че се е отделило от семейството на съвременните Нечифтокопитни приблизително преди около 66 милиона години. Това го прави далечен братовчед на са конете, тапирите и носорозите.
Macrauchenia patachonica оцелява до края на Плеистоцена - преди около 20 000 до 11 000 години - като след това изведнъж изчезва.
"Защо е изчезнал не знаем. Това продължава да е отворен въпрос с много отговори, като всеки от тях би могъл да е верен или грешен. Дали хората са унищожили вида или са били климатичните промени, а може би комбинация от двете или коренно различна причина", отбелязва Хофрайтер.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 УчЕн
12:28 09.07.2017
2 Булгарикус фосиликум
Щото стадото им в прехода цели 28 г. от Плеистоцена - "добри" водачи са си избирали , и така самички глупаво се пре..али!
22:52 09.07.2017