Трудностите са всъщност стълба към успеха

Бащата на Хари Дей починал точно преди Хари да постъпи в Станфордския университет и вместо да учи, Хари бил принуден да поеме грижата за семейното ранчо. Животът не бил никак лек, в малкия дом от глинени тухли на границата на Ню Мексико нямало нито електричество, нито вода и бил доста отдалечен от най-близкия град.

Но животът си вървял и Хари взел, че се ооженил за Ейда Мей. Когато се родило първото им дете. те изминали целия път до Ел Пасо, за да роди жена му там, а след това довели детето, Сандра, у дома, където животът й започнал с оскъдните средства, осигурявани от ранчото.

Наоколо нямало училище, до което да може да се стига дори и с кола. Така че Ейда Мей се заела да свърши необходимото и започнала да обучава малката Сандра още на четири годинки, часове наред й четяла на глас. Но Хари и Ейда Мей били решили, че дъщеря им ще учи в колеж - което Хари бил пропуснал - затова по-късно изпратили Сандра в най-доброто училище-пан-сион, който можели да си позволят.

Сандра не само че отишла в колеж, но през 1952 година завършила право в Станфордския университет, била сред отличниците в класа и уверено се заела да се утвърди като водещ член в престижна адвокатска кантора. По пътя на Сандра обаче все още имало няколко препятствия за прескачане. Предлагали й работа само като юридически секретар.

Затова тя започнала работа в Сан Матео, в Калифорния, като помощник районен прокурор. По-късно двамата със съпруга й се преместили в Аризона, където тя си изградила блестяща адвокатска кариера.

Минали били цели 29 години от завършването на Станфордския университет, когато по телефона и се обадил Главният прокурор Уилям Френч Смит. Президентът Рейгън бил определил нея - Сандра Дей О'Конър - за първата жена съдия във върховния съд на Съединените щати.

Из „Най-хубавото накратко"