Ако всеки път, когато слушате някоя млада майка да говори за действията на детето си в множествено число, оставате в ступор, то със сигурност все още не сте станали родители. Озадачението ви е разбираемо.
Говоренето в множествено число при повечето майки започва веднага след раждането и за повечето хора, които все още нямат деца, то е напълно непонятно, пише сайтът noviteroditeli.bg.
Защо майките говорят в множествено число за себе си и бебето, сякаш са едно цяло?
Причините за този феномен в езика на младите майки най-често се дължи на средата, в която те живеят и отглеждат детето си. Част от причините честата употреба на множественото число „ние“, което замества „Аз – мама“ и „Ти- бебето“ могат да бъдат следните: майката мисли, че това е сладко; говоренето в множествено число става навик, който с времето трудно се преодолява; подражание на другите майки, които биват възприемани като емоционално близки или като родители достойни за подражание; липсата на усещане, че бебето е отделна личност.
Детските психолози обясняват присъствието на този „паразит“ в речта на младите майки с липсата на ясно чувство за физическа и психическа отделеност между бебе и майка. Прерязването на пъпната връв по време на раждането води до прекъсване на физическата връзка майка-бебе. Въпреки тази рязка промяна обаче, емоционалната привързаност между тях остава все така силна.
Метафорично майката продължава да „реже“ и множество други „връзки", докато детето расте – това са ритуали на утвърждаване на детската самостоятелност и увереност.
Причината майката да говори за себе си и за своето дете като за едно цяло можем да потърсим в деветмесечната бременност. Тя все още не е осъзнала и приела, че бебето е вече личност, въпреки че то не може да се грижи само за себе си и дори е напълно безпомощно. Родетелите сякаш не могат да приемат, че раждането е раждане на личност, която се обогатява и развива с всеки изминал ден!
В първите месеци майката се идентифицира с новороденото, а след това говоренето в множествено число става навик, който трудно се преодолява. Майките започват да говорят, като използват местоимението „ние“ несъзнателно или като имитират други майки.
Говоренето в множествено число продължава различен период от време, в който и детето, и майката трябва да приемат и осъзнаят, че те са различни биологични същества и имат различни чувства, мисли и разбирания за света. Често този период продължава докато детето бъде „отделено“ от майката за по-дълъг период от време – например тръгва на ясла, детска градина или прекарва по-дълга почивка при близки и роднини. Това е „прерязване“ на пъпната връв, отново, но метафорично погледнато.
Физическото отделяне между майката и бебето често води до прекъсване и на говоренето за дейностите, извършвани от детето, като съвместни с майката. Най-късният момент, в който това е нужно да се случи е 2,5-3-годишна възраст.
Но защо татковците не говорят в множествено число?
Майчиното чувство и интуицията се появяват още по време на бремеността. Татковците доста по-късно приемат, че нещо в живота им се променя, а често това се случва дори няколко месеца след появата на техния наследник. За разлика от своята половинка, те стават родители сякаш изведнъж. Те приемат детето като отделна личност още от неговото раждане и това е причината да не употребяват тази специфична особенност на езика. Те не живеят физически свързани с бебето 9 поредни месеца. А физическата близост и свързаност поражда и емоционална такава. Аз съм си аз, Ти си си ти.
Формирането на човешката психика е дълъг период и започва още от зачеването. Учените твърдят, че детето има спомени още от утробата. То чува, усеща,вижда и преживява. Майката е тази, която представя света на своето дете и го прави още през деветте месеца от бременността. След раждането връзката между тях остава все така силна. И майката и бебето имат нужда от време, за да разберат, че са отделни личности, с отделни и независими едни от други чувства и мисли.
Противно на мнението на повечето родители, че говоренето в множествено число „ние = мама+бебе“ може да повлияе негативно на формирането на детската индивидуалностq няма научни данни за такова влияние. Погледнато реално обаче голяма част от дейностите, които извършва бебетоq са съвместни дейности с майката – обличане, хранене, разхождане и т.н..
Но трябва да се има в предвид, че детето има нужда да бъде похвалено за това, което само е направило! И вербалното изразяване трябва да отговаря на обективната истина – т.е. ако детето се е изправило само в кошарката, родителят трябва да използва местоимението „Ти“ или името на детето, за да го похвали. Това е успех на детето, но се приема и като успех и на родителя, който полага грижи, такива че да му предостави възможности да направи това – показва му къде да се хване, как да стъпи на крачетата, поставя желана играчка – по-високо, за да мотивира детето да се изправи в кошарката и т.н. Именно поради тази причина майките често използват местоимението „ние“, когато разказват за случилото се – „Ние се изправихме в кошарката!“
Успехът на детето не бива да бъде обсебван и представен и като успех на възрастния. В горепосочения случай бебето самичко е усвоито и обработило информацията, предоставена от родителя, използвало е собствените си сили и възможности.
Хубаво е навикът за говорене в множествено число да бъде изчистен бързо, за да може детето да придобие увереност, да започне да осъзнава че има свои успехи и неуспехи, да разбере, че то е в основата на това, което му се случва. Преодоляването на тази специфика в езика на съвременните майки е една от първите стъпки в признаването на самостоятелността на малкия човек. Има случаи, в които говоренето в множествено число е признак за обсебеност от страна на родителя и нежелание последния да признае отделянето на своето дете и правото му на самостоятелен избор и контрол над живота. Така на пръв поглед безобидното „Никне ни зъбче“, изречено на 6-месечна възраст например, постепенно преминава в „Тази година сме абитуренти.“
Родители бъдете внимателни!", предупреждават авторите на статията. "Малките деца имитират и родителските говор и поведение дори в дребните детайли. Вероятността детето да започне да използва местоимението „ние“, вместо „аз“, както прави мама, е много голяма."
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Забележка
10:24 17.09.2017
2 Eee
11:11 17.09.2017
3 Пауло Коелю
Коментиран от #7
13:10 17.09.2017
4 Този коментар е премахнат от модератор.
5 кучето шаро
13:30 17.09.2017
6 Кака Гинка
15:12 17.09.2017
7 Жена
До коментар #3 от "Пауло Коелю":
Вярно е за чувствата и емоциите...Надделяват над разума , затова сме слабият пол. ;)15:30 17.09.2017
8 Мъж
Коментиран от #10
17:11 17.09.2017
9 Чък Норис ;)
Мъжа казва -обичам те и прегръща жената !
Едното е любов а другото егоизъм и запълване на празноти .
И не че мъжете са най, пълно е с идиоти но обещания дадени на базата чувства са нереални ,едното е временна химия в мозъка а другото е воля .
17:18 17.09.2017
10 Жена
До коментар #8 от "Мъж":
И без който въпреки всичко, не може..Искам ,но и давам!
17:27 17.09.2017
11 Мъж
Коментиран от #12
17:51 17.09.2017
12 Жена
До коментар #11 от "Мъж":
Е да..:))20:33 17.09.2017
13 Мъж
Коментиран от #14
21:02 17.09.2017
14 Жена
До коментар #13 от "Мъж":
Ти също ;)23:52 17.09.2017
15 Мъж
Коментиран от #16
02:26 18.09.2017
16 Жена
До коментар #15 от "Мъж":
Добро утро и успешен ден! ;)06:15 18.09.2017
17 qqqqq
06:54 18.09.2017
18 Мъж
....а днес наистина ще бъде интересно и е трудно да се предскаже така че имам нужда от подкрепа иии благодаря ;)
07:14 18.09.2017
19 Жена
12:20 18.09.2017
20 Мъж
....и да кажем че приех предизвикателството ,а за успеха според мен има само поуки или успех .Лошото е че се учим цял живот и все се учим ....и да :)
19:00 18.09.2017
21 Жена
И да ,лошо е,че трябва да се учим цял живот..Но донякъде е интересно и прави животът по- пъстър.
21:09 18.09.2017
22 Мъж
Поздрав с една класика за добро настроение и лека нощ ;)
https://m.youtube.com/watch?v=kxoLDnZwU1c
22:58 18.09.2017
23 Жена
Зареждаща песен...Много приятна изненада..Благодаря!
Лекичка и на теб!
23:34 18.09.2017
24 Този коментар е премахнат от модератор.