Сексът и насилието са свързани в мъжкия мозък, но не и в женския

Невроните, участващи във формирането на сексуалното и агресивно поведение са свързани по различен начин в мозъка на мъжките и на женските лабораторни мишки, пише медицинското издание MedicalXpress, позовавайки се на проучване, ръководено от учени от Нюйоркския университет и публикувано в Nature Neuroscience.

Учените открили, че в мозъка на мъжките индивиди невроните са вплетени в една топка, а при женските са подчертано разделени.

Агресията е важна форма на поведение, защото е от съществено значение за оцеляването както на мишките, така и на хората, тя се е появила заради конкуренцията за храна, сексуални партньори и територии, разказва

"Нашето проучване задълбочава познанието за различния начин, по който тези поведения са организирани в женския и мъжкия мозък на мишките", разказва Дау Лин от Института по Невронаука в Нюйоркския университет, водещ автор на проучването.

Тази подробна разбивка на мозъчните функции по пол е "решителна стъпка" към бъдещи опити за разработване на лекарства, които потискат силната агресия при хората. Тя казва, че изследвания на женското агресивно поведение изостава, тъй като в повечето животни, мъжките са по-агресивният пол.

Екипът установи редица съществени различия между агресивното поведение при женски мишки и подобни реакции при мъжките — например, че агресията и сексуалното поведение при мъжките са неразделни, а при женските се включват и изключват независимо.

Предишно изследване на Лин и нейният екип, публикувано в Nature през 2011 г., е сред първите, които проследяват произхода на агресията при мъжките мишки до обособена част от хипоталамуса, мозъчната област, която контролира температурата на тялото, глада, съня и нивата на много хормони. Тази ключова част, вентролатералната част на вентромедиалния хипоталамус или VMHvl, се намира в долната част на хипоталамуса при мишките и хората.

При мъжките мишки невроните, отговорни за агресията и сексуалното поведение са силно вплетени в кълбо във вентромедиалния хипоталамус (VMHvl). Проучването показа, че активирането и деактивирането на клетките на VMHvl става само едновременно. Изключвайки гените, кодиращи естрогенния рецептор, учените потискат агресията, а с нея и сексуалното поведение — мъжките мишки не се бият и не се опитват да се чифтосват, но не женските не спират да се бият, разказва Лин.

За разлика от предишни изследвания, настоящото проучване е направено по-реалистично като се включва естествено агресивен щам на мишки, с женски мишки — и девствени, нетърпеливи да се преборят с конкурентите за храна, така и млади майки, загрижени да защитят малките си, смятат авторите.

Изследването проследява активността на мозъка на женски мишки — девствени и майки — по време на двубои с мъжки или женски мишки, които навлизат в тяхната територия. Мозъците на всички мишки са проучвани електрически, генетично и химически, като се измерва кои нервни клетки се включват или изключват и как това се отразява на поведението им.

Експериментите показват, че VMHvl клетките, активно предаващи сигнали, при женските не са едни и същи при чифтосване и битки. Но при мъжките мишки повечето клетки са едни и същи по време на двете дейности.