Притча: Да се тревожиш за глупости

Един писар не можел да яде и да спи от притеснение, че Небето ще пропадне, а Земята ще се продъни - и той няма да има къде да живее. Тези притеснения разтревожили негов приятел, който започнал да му обяснява:

- Защо се страхуваш, че Небето ще пропадне? Нали то е огромно натрупване на въздух. Ти самият живееш, дишаш и действаш в това небе.

- Но ако Небето наистина е струпване на въздух, не трябва ли тогава слънцето, луната, планетите и звездите да паднат? - попитал писарят.

- Слънцето, луната, планетите и звездите са просто част от въздуха, която блести. И дори да паднат, не биха причинили вреда никому.

- А ако Земята се продъни?

- И откъде ти хрумна, че ще се продъни? Нали Земята е натрупване на твърда маса, която запълва четирите пустоти. И няма място без твърда маса. Ти стоиш, ходиш и действаш на Земята.

Когато чул това, писарят се успокоил и много се зарадвал. Неговият приятел също се успокоил и се зарадвал.

Когато разказали това на учителя си, той се усмихнал и казал:

- Дъгата - единична и двойна, облаците и мъглата, вятърът и дъждът, годишните времена - тези натрупвания на въздух образуват Небето. Планините и хълмовете, реките и моретата, металите и камъните, огънят и дървото - тази натрупвания на твърда маса образуват Земята. Нима този, който знае, че Небето е натрупване на въздух, а Земята - натрупване на твърда маса, може да каже, че те не се разрушават? Нали в пространството Небето и Земята са дребни, най-голямото от тях е безкрайно и неизчерпаемо. Очевидно е, че опасността от тяхното разрушение се отнася към твърде далечното бъдеще, но би било невярно и да се твърди, че те не се разрушават. Доколкото Небето и Земята не могат да не се разрушат, те непременно ще се разрушат. И нима няма да възникне опасност, когато дойде времето на тяхното разрушение?

Чувайки това, Лаодзъ се усмихнал и казал:

- Тези, които твърдят, че Небето и Земята се разрушават, грешат. Тези, които смятат, че Небето и Земята не се разрушават, също грешат. Дали се разрушават, или не - не мога да знам. Не е работа на живия да знае какво е да си мъртъв, а и мъртвият вече не знае какво е да си жив. Идващите не познават заминаващите, а те на свой ред не познават идващите, така че защо да се тревожа и да мисля за това ще се разруши ли Небето, или не?