Притча за външното и вътрешното

Младият ученик попитал своя учител:

- Може ли човек да не чувства съвсем нищо, да не изпитва абсолютно никакви желания?

- Може, разбира се - отвърнал мъдрецът.

- Но правилно ли ще е тогава да го наричаме човек? - попитал с любопитство ученикът.

- Ти не разбираш какво е това чувство - отговорил учителят. - Говоря за човек, който не вреди на своето тяло, поддавайки се на страсти. Той приема живота такъв, какъвто е и му позволява да протича по своя път.

- Но ако той не подобрява това, което му е дадено от живота, как може да прояви себе си в този свят?

- Опитът му го е направил такъв, какъвто е. Небето му е дало тяло, а самият той, като не се поддава на излишни страсти, не причинява вреда на тялото си. Това е всичко! А ти привързваш духа си към материалното, което няма отношение към теб, а с вътрешното изтощаваш жизнената си сила. Облегни се на едно дърво и пей! Успокой се и спи! Небето ти е дало тяло и го е напълнило с живот, а ти уморяваш тялото си в безкрайни ненужни спорове и разговори.