Притча за "мъдростта" на мъдрите

В един манастир в планините на Северна Индия, прочут с духовните постижения на монасите, избрали нов главен монах. Наближавала зима, затова младите монаси попитали новия си духовен водач дали сезонът ще е студен или мек.

Новият водач все още не бил развил медитативните си способности дотам, че да предсказва времето. Но за всеки случай и за да впечатли учениците си, той отговорил, че зимата ще е студена и че трябва да съберат много дърва за огрев.

След няколко дни му хрумнало да позвъни в местната метереологична станция и да се консултира с високоерудирания професор, завършил Оксфордския университет.

- Професоре, каква зима можем да очакваме през тази година? - попитал той, без да се представи.

- Признаците сочат, че зимата ще е студена – отговорил професорът.

Ето защо на другия ден главният монах казал на монасите да съберат още дърва.

Седмица по-късно той отново се обадил анонимно в станцията.

- Все така ли има признаци за студена зима, професоре?

- Признаците са лоши, господине – отговорил професорът. - Изглежда ни чака много студена зима.

На другата сутрин главният обявил пред монасите, че трябва да съберат всичко, което намерят, до последната съчка. Според прогнозата му зимата щяла да е една от най-суровите, които са виждали в планините.

Опасявайки се, че може да е прекалил и че ако сгреши, ще си съсипе своята репутация и тази на манастира, старият монах се обадил отново на шефа на станцията.

- Професоре, напълно ли сте сигурен, че признаците са за много студена зима?

- Напълно! - отговорил професорът. - Всъщност с всеки изминал ден признаците се влошават. Както изглежда, зимата ще е изключително студена.

- Откъде сте толкова сигурен? - попитал водачът, като и този път се обадил анонимно.

- Сигурен съм, защото всички благочестиви монаси в местния манастир събират дърва за огрев като луди – отговорил ученият професор.

Из „Лиценз за щастие“ на Аджам Брам