Няма да близнете повече алкохол, след като прочетете това

Ново изключително интересно откритие, свързано с честата употреба на алкохол, бе направено от група американски учени от университетите Рутгърс и Йейл.

Те открили, че честата и прекомерна консумация на алкохолни напитки предизвикват дългосрочни генетични промени, които предизвикват още по-голямо и непреодолимо желание у хората да посягат към чашката.

Констатациите на екипа, публикувани от портала MedicalXpress, били направени въз основа на резултатите, получени по време на тестове с доброволци.

Участниците в изследването били разделени на три групи. В първата попадали т.нар. „умерени пиячи“, във втората били събрани хора, употребяващи значително количество алкохол, а третата била съставена от алкохолици.

По време на експериментите, специалистите установили какво се случва с два от човешките геноми — PER2 и POMC. Генът PER2 засяга биологичния часовник на организма, а POMC е отговорен за човешките реакции при стрес.

По време на експеримента учените забелязали генетични изменения при представителите на последните две групи. При тази генетична модификация, известна като метилиране, към човешкото ДНК се прикрепят метилни групи, които оказват негативно влияние върху активността на гените. Друга интересна констатация, която екипът направил, била, че тези генетични изменения забавили генната експресия, т.е. скоростта, с която гените произвеждат белтъци.

Тези промени придобили още по-изявен характер с увеличаването на количествата алкохол на участниците в експеримента.

Във втората част на експеримента учените показали на участниците картини, предизвикващи стрес, след което им бил даден алкохол.

Резултатите от този експеримент показали, че при стрес алкохолиците са склонни да пият повече.

„Нашите открития могат да помогнат да се обясни защо алкохолизмът е толкова силна зависимост", казва един от авторите на проучването, професор Дипак Саркар.

В заключенията на екипа се казва, че редовната консумация на големи количества алкохол причинява продължителни генетични промени, водещи до още по-голямо пристрастяване към алкохола.

Данните, които екипът е събрал по време на проучването си, биха могли в бъдеще да помогнат при идентификацията на биомаркери, като протеини или променени гени, които да сигнализират при риск от предразположение към алкохолизъм.