Стефан Данаилов призна какво измъчва душата му

Стефан Данаилов само изглежда много устойчив и силен психически, но в действителност е чувствителна душа, запечатала хиляди вълнения и спомени през годините. Най-ценните му спомени си остават тези, в които участва и съпругата му Мария, която продължава да присъства в живота му и до днес — чрез сънищата, въпреки че си отиде от този свят преди пет години.

Наскоро актьорът, който вече гледа да прекарва повече време у дома, признал пред свои верен приятел, че не спира да сънува съпругата си. И усещането му след това е такова, сякаш тя е наоколо. Именно това му помагало да се държи.

„Още сънувам Мария. Още мисля за нея. Нищо не съм променял у нас, защото бяхме щастливи. Тя ми даде всичко, от което има нужда един мъж. Държеше ме изправен и ме мотивираше. Беше скромна и не искаше много. Именно затова винаги се връщах при нея, дори след като съм се влюбвал и в други жени”, призна преди време големият актьор, който винаги е подчертавал, че Мария е най-силната и последната му любов.

„Никога повече няма да се влюбвам. Нямам и нужда от това”, категоричен е актьорът.

През цялото време докато са съпрузи, Мария е била финансовият министър и главен архитект в семейството. Дамата се славеше с изключителния си вкус към антични предмети и старовремски луксозни мебели. Затова и жилището им прилича на Лувъра.

„Мария беше с мен винаги. Особено, когато бях болен и трябваше да се пазя от всяка зараза, защото без имунна система не може. Тогава стоях вкъщи с нея — дори и да не сме си говорили, поне знаех, че другарчето ми е с мен. Тя преживяваше моята болест и когато се обадиха от Париж, че изследванията ми са добри, тя покани гости и тогава рухна. До тогава се държеше, за да ми дава сили”, спомни си актьорът и при гостуването си в „Търси се” по bTV.

Любопитни спомени сподели преди време и неговият състудент — актьорът Марин Янев:

„Ламбо беше първа година студент, когато се ожени за нея. Първоначално се нанесоха в малко апартаментче около „Плиска”. За да се издържа, Стефан вземаше надомна работа. Вечер ходех да помагам — стържехме с пили метални ключодържатели, а Мария вареше горнооряховски боб… Голяма любов бяха.”