Какво ни пречи да започнем връзка?

В дългогодишната си работа като мачмейкър (сватовник) срещам много хора, споделя Радослава Карамихалева, мачемйкър в ClubR за life.dir.bg. Голяма част от тях не опознавам добре, защото минават бързо през нашите събития и изчезват обвързани. Става дума за тези, които посещават с години събитията ни, но не се обвързват (за щастие невисок процент). В огромната си част това са хора с добър партньорски рейтинг - приветлива външност, интелигентни, с добър социален статус и умения за комуникация, но неготови за свързване. По някаква тяхна причина.

Каква е причината да си готин и свестен човек, да се опитваш, но с години да не си имал успешно партньорство или изобщо да не си имал връзка в продължение на 5 или 10 години? Или да започваш връзка след връзка и все да не ти се получава?

На рационално ниво отговорите са много: не съм срещнал/а подходящ човек; отдал/а съм се на работа и учене; нямам късмет; попадам все на неподходящи; имам високи критерии и държа на тях; не ми е толкова важно; няма къде да срещам нови хора; не мога да попадна на човек, който да ми хареса; няма химия; знам много добре какво искам, но не съм го срещнал/а и т.н.

Това е начинът, по който си обясняваме нещата като случващи се извън нас и независещи от нас. Но ние сме главните участници в собствения си живот и дори и да ни се иска, не можем да променяме другите. За да ни се случи това, от което се нуждаем, е възможно да променим единствено себе си. Но наясно ли сме от какво се нуждаем? След като с години не ни се получава, може би нещо дълбоко в нас ни спира да се обвържем дълготрайно с друг човек. И ако се опитаме да чуем въпроса: "Какво ме спира?", може би сме една малка крачка по-близо към това да открием онзи специален за нас човек.

Отговорът за всеки ще е различен, но ще се опитам да обобщя най-често наблюдаваните причини, поради които хората остават необвързани, въпреки че искрено се стараят да променят това.

Непорасналите или непосилната лекота на майчината любов

Физическата ви възраст може да е 30-40-50 и повече, но все още живеете с мама. Най-често споделяте един дом или пък мама присъства в живота ви обсебващо със съвети, общуване, споделяне... всякак. За вас нейното мнение е "от последна инстанция" и вие почти без изключение се съобразявате с него.

Класическият случай с най-голям потенциал за създаването на такава зависимост е при майки, отглеждащи сами своето единствено дете, най-често син. Предпоставки съществуват и в семействата, в които жената доминира или пък няма достатъчно силна емоционална връзка между двамата родители, т.е., когато в семейството ви всички емоции се канализират към вас, с времето тяхното пренасочване в друга посока става все по-трудно. В резултат най-често вие не успявате да изградите емоционална самостоятелност, съответно нямате ресурс да изграждате други партньорски взаимоотношения.

Причината е, че несъзнателно вие сте започнали да се грижите за емоционалния комфорт на родителя си. Постепенно освен ролята на дете, сте приели и ролята на емоционален партньор. Това обяснява защо майчината любов може да е пречка за изграждането на трайна и успешна партньорска връзка. Вие вече имате партньор в живота си - мама, и няма място за друг/а.

Опитите ви за обвързване с друг партньор се асоциират с изневяра и следват динамиката на извънбрачните връзки. Затова много често връзките ви са въображаеми или мимолетни, а избираните партньори вече са обвързани или живеят далече.

Неадекватна самооценка

Срещата с нов човек ни кара да се срещнем със себе си - коя съм аз, каква съм аз, харесвана ли съм, успявам ли да получа внимание, да съм забелязвана, готина ли съм? И ако вие самите не знаете отговорите на тези въпроси, запознанството с нови хора ви напряга и ви прави тревожни, затова ги избягвате. Ако пък мислите, че отговорите на подобни въпроси са отрицателни, ви засяда буца в гърлото. И тогава идват оправданията - нямам настроение; няма смисъл да се запознавам с този, ясен ми е; как пък не се появи един, дето си заслужава и т.н.

При запознанството с нов човек вниманието ни уж е насочено към новия човек, но на емоционално ниво ние се срещаме със себе си и собствената си самооценка. Начинът, по който другият ни отразява, ни дава информация за пореден път за това, което ние сме или не сме. Ако самооценката ни е крехка, нестабилна или нулева, вариантът да се огледаме в очите на отсрещния не събужда положителни очаквания и емоции. Тези емоции могат да се случват на подсъзнателно ниво и да не си даваме сметка за тях, но да са причина да самосаботираме възможността за среща и свързване с друг човек.

Обвързването с нов партньор = болезнени емоции

Опитът ни с връзките започва от най-ранно детство, когато се свързваме с важните за нас хора в семейството. Ако този много ранен опит е съпроводен от неприятни емоции, свързани с отхвърляне, незачитане, унижение, болка, страх, срам, агресия и всичко от палитрата на негативните преживявания, е възможно в живота ни като възрастни това да е пречката за започване на връзка/партньорство.

Възможно е това да е бил някакъв кратък инцидент или емоция, свързана с определен етап от детството ви. Тези преживявания може да са се случили в много ранна възраст, когато не сте могли да формирате съзнателен спомен за тях. Възможно е да харесвате родителите и семейството си. Но ранните преживявания оставят своя отпечатък върху вас, който трае и до сега. Болката от тях се повтаря всеки път, когато ви приближи възможността да се свържете с нов човек. Тогава у вас да светва червената лампа: "Опасност! Болка!" и вие да предпочитате да се отдръпвате отново и отново... в самотата си.

Ако това да сте сам е съзнателно взето решение, нямате повод да се замисляте много над прочетеното. Всеки знае най-добре кое го прави щастлив и гради живота си по свой уникален начин.

Но ако изпитвате желание да намерите сродна душа, а даже мисълта да опитате нещо в тази посока ви напряга, или пък пробвате много и най-различни неща, а все не ви се получава, потърсете се в написаното по-горе. Възможно е и да не се намерите, а вашата причина да е по-различна. Важно е да решите да промените нещата, а това се получава, когато се вгледате в себе си и започнете промяната от там.

Обичайно трудно можем да се самоанализираме. Ако се доверим на страничен човек, който има квалификацията и опита да ни преведе през дебрите на собствените ни лутания, за да подредим емоциите и да поразчистим мазето на подсъзнанието, нещата се получават по-лесно. Няма нищо лошо в това да потърсим помощ от професионалист.