Нашенци разкриват горчивата истина за лъскавия гурбетчийски живот

Тайничко се възхищаваме и завиждаме на гурбетчиите, които след работа в чужбина устройват, по думите им, перфектно живота си и идват в България само да се видят с близките си. Какво са минали, как са преживели, почти никой не се замисля, важен е крайният резултат — нормален живот, добро заплащане и куп други придобивки, пише сайтът 24rodopi.com.

Толкова ли е лесно да вземеш решение да забегнеш в странство, както се казва, накъдето ти видят очите? Рискаджиите отговарят „да”, по-добре да действаш, отколкото да си сложиш край на живота, притиснат от банки, харчове и да си задаваш всеки ден въпроса: „Утре какво ще сложа на масата?”, споделя Сергей.

Смолянчанинът от 12 години е в Холандия. Първо е заминала съпругата му, а след това и той. „Желаещият да работи в чужбина, независимо от националността му, не трябва да е в тежест за социалната система на страната. Той трябва да работи или да има достатъчно средства, за да не разчита на социални помощи. Пригответе поне 4 000 лв., ако искате да си търсите работа в чужбина”, разказва родопчанинът. Кандидат-гурбетчиите трябва да са наясно, че установяването в нова държава е свързано с много разходи и с преодоляване на редица бюрократични пречки. „В тези 4 бона не влизат самолетният или автобусният билет. Парите са за наемане на квартира, карта за градски транспорт и храна през първите дни. Често се случва в началото на новия живот да влезете в порочен кръг, излизането, от който е свързано с много нерви и неприятности”, твърди нашенецът.

След пристигането си, съпругата му с още четири жени наемат квартира и започват да делят наема си от 480 евро месечно, в който влизали и битовите сметки. Гурбетчийките работили в цветарник и за да изкарват повече са се трудили извънредно и събота, неделя и след работно време. На час получавали близо 7 евро. По-късно отишъл при съпругата си и Сергей и тогава наели жилище под наем, но след като и той си намерил работа като заварчик, с надница 11 евро на час. За да търсиш работа, са нужни адрес, банкова сметка и национален осигурителен номер.

„За да си отвориш банкова сметка, ти искат пари. Наемодателите пък искат да са сигурни, че имаш работа. Нещата са навързани и без едното не можеш да имаш другото”, казва Сергей. Отделно два месеца предварително предплащаш наема и сключваш договор с наемателя. Ако се нанесат щети на имота депозита от единия наем не се връща, обяснява той. Сега семейството плаща по 750 евро наем за къща с градина.

Нощи по гарите, после предплащане на няколко наема в Австрия и Германия.

В Австрия квартирата и договорът за работа не са обвързани, но за сметка на това трябва да платиш четири наема накуп. Едностайните апартаменти тръгват от 300 евро, като апартаментите се дават почти необзаведени, споделя Стефан, който работи там. Изваждали се куп разрешителни включително и удостоверение, че си европейски гражданин, за което също се плаща. Нужен е също документ от кметството, както и здравноосигурителен номер, който се изисква навсякъде. Сметка в австрийска банка е задължителна, но за нейното отваряне е необходим адрес и името на фирмата, в която работиш. Независимо от всичко Стефан си вади прехраната в Австрия и идва в Смолян, за да се види със семейството си.

В Германия също се започва с адресна регистрация. Плащат се три наема предварително. „Първото условие за намиране на работа е езикът. Работникът трябва да може да се разбира с колегите си, а и да може да получава указания. Не можеш да го пратиш на работното му място, без да му обясниш къде е”, споделя Александър, който работи от 8 години в Мюнхен в завод на „Мерцедес”, с надница близо 8 евро на час. Родопчанинът си спомня колко трудно му е било в началото, буквално първите дни е спал по гарите, а и немският му е бил лош. Но с упоритост е успял да се справи с трудностите, както и помощта, която са му оказали други българи.

Преведете документите, проверете фирмите.

Преди да тръгнете на гурбет, проверете фирмата, която ви посредничи за устройване там. Частният трудов посредник трябва да е регистриран в Агенцията по заетостта, съветват нашенци. Ако пък заминавате, без да сте си намерили предварително работа, носете дипломите си преведени на съответния език и легализирани. Ще имате нужда и от европейска здравноосигурителна карта, както и от осигурителната ви книжка, за да докажете, че имате опит и специалност, съветват нашенци.

Все пак родопчани се насочват да работят в хотелите и ресторантите, в строителството и в селското стопанство. В тези сфери имат най-голям шанс. Гледането на деца и възрастни хора и почистването на домове и офиси също е добра възможност. Албена от Кърджали е била на сезонна работа във Великобритания. Във ферма е брала ягоди.

„Бяхме настанени в каравани, където имаше много добри битови условия. По-евтино излиза ако се настанят по три жени в каравана, защото наемът е по-изгоден”, споделя 39-годишната жена. „Получавахме по 6 паунда на час за работа, а наемът за месец като сме три жени ни излизаше по 60 паунда на всяка. Един път седмично ни транспортираха до хипермаркети, където си пазарувахме и също бяхме на сметка откъм храната. За шест месеца си спестих 20 хиляди лева”, споделя Албена. Теодора е работила в Атина, където е гледала възрастни хора. Тя е нямала разходи за храна, квартира, ток и вода, но пък работата не е особено приятна, споделя 54-годишната жена. Тя си е докарвала около 600-700 евро на месец. Работила е четири години, но сега се е върнала в Смолян и няма желание да отива отново в Гърция.

Има и много кандидат-гурбетчии, които не са успявали да се реализират в чужбина и са се връщали. Всеки прави избора си, защото е свързан с оцеляването му. Човек настройва психиката си и е готов да се лиши и от семейството, и от по-добрите условия. Но лишавайки се ще изкара средства, за да съществува семейството му и да не се разпадне от битови проблеми.

Бягството от държавата е и бягство от начина на живот тук, независимо от цената, която плащаш. Няма изгледи да се подобри икономическото положение в България затова всеки е на принципа „Спасявай се сам”, смятат гурбетчии.