Защо паяжините са вечни?

От призрачни изоставени къщи до тъмни горски кътове, паяжините имат аура на вечно съществуване. В действителност копринените нишки могат да издържат седмици, без да изгният.

Причината за това се крие в структурата и състава на паяжините. Бактериите, които подпомагат процеса на разлагане, не са в състояние да достигнат копринения азот в тях - хранително вещество, от което микробите се нуждаят, за да растат и да се размножават. Това предположение извеждат учени в ново проучване, публикувано в списание Journal of Experimental Biology.

Предишни изследвания предполагат, че паяжините може би имат антимикробни свойства. Новото изследване на нишки от три вида паяци и четири вида бактерии показва каква всъщност е стратегията на паяците.

Учените се съсредоточават върху нещо, което е било значително пренебрегвано досега според Джефри Яргър, биохимик в Щатския университет на Аризона, който не е част от изследването.

"Просто предполагахме, че (нишките) имат някакви стандартни антимикробни свойства", казва той.

Паяците плетат мрежи, за да улавят храна, да обвиват яйцата си и да се спускат и изкачват. В нишките се заплитат и части от листа за прикритие между дърветата или части от мъртви насекоми, оставени за храна по-късно. Тези остатъци привличат бактерии и плесени, участващи в разграждането им, върху паяжините.

"Но (микробите) изглежда не увреждат нишките", обяснява Дакота Пиорковски, биолог от Университета Тунгхай в Тайчунг, Тайван.

За да проверят дали нишките убиват бактериите, екипът поставя ленти от паяжини на три вида тропически паяци - Nephila pilipes, Hippasa holmerae и Cyrtophora moluccensis - в петрита и отглежда четири вида бактерии, включително E. coli, в перпендикулярни на тях линии.

"Идеята е, че ако паяжините имат антибактериални свойства, няма да се наблюдава растеж на бактерии в зоната на пресичане", обяснява Пиорковски.

Но учените не откриват доказателство за такава зона на инхибиране с мъртви бактерии на местата, където има директен контакт между микроорганизмите и паяжините. Затова екипът изследва дали нишките блокират достъпа на бактериите до своите запаси от азот. Когато паяжините са напоени с различни видове хранителни разтвори се наблюдава нормален растеж на бактериите и върху трите вида нишки, но само при разтвора, съдържащ азот. Това показва, че бактериите могат да се развиват и вероятно да разградят паяжините, когато има допълнителен източник на азот.

Учените предполагат, че външната обвивка от мазнини или комплексната структура на белтъците в нишките, може би блокират достъпа на бактериите до азота.

Ранди Люис, арахнолог, от Щатския университет на Юта, все пак смята, че не трябва да се изключват антибактериални свойства при всички видове паяжини. Подземните паяжини на тарантулите например, може да са изложени на по-сериозно микробиологично разнообразие в сравнение с паяжините във въздуха, и може да се нуждаят от допълнителна защита.