Стюардеси разказаха как ги третират като "парче месо"

В периода между 20-те и 90-те години на 20-и век всеки млад стюард или стюардеса е мечтаел да започне да работи за „златната“ американска авиокомпания „Панам“. Изглежда, обаче, че зад така желаната професия и перфектната визия се крие мрачна реалност за салонните служители, работещи там, пише „Daily Express“.

Докато правел проучване за своята нова книга д-р Брайс Евънс – професор по история в университета „Ливърпул Хоуп“ разговарял с бивши работници на превозвача. По време на тези разговори той научи шокиращата реалност, в която живеели някои от тях.

Там важат изключително строги правила, като например колко изкъсо се следи за външния вид на служителите. Всъщност, според бивша стюардеса, нечовешките стандарти за красота били причина човек да изгуби работата си за нещо елементарно като качване на няколко килца.

Според един от служителите, с които д-р Евънс е говорил, екипажът е бил редовно проверяван за теглото, за да е сигурно, че никой не е надебелял. И това не е всичко – хората били наемани и уволнявали според начина, по който изглеждат.

Един документ от 60-те години, открит от д-р Евънс, разкрива как кандидатите можело да получат отказ за позицията, защото са обикновени, непривлекателни, разведени, „има дете“, „студена, пасивна“, „твърде много грим на очите“, „тантуреста – глава твърде малка за тялото“, „джудо ръкостискане“.

В същото време кандидати са били назначавани, защото са: „домошарка“, „изглежда като дама“, „хубаво момиче, приятно“ или „приятел на изпълнителния директор“.

Д-р Евънс коментира: „Това е двуличната природа на „Панам“ – от една страна имате тази „златна епоха“ с красиви тела, но от друга страна те са се отнасяли с хората като с парче месо“.

Въпреки това той посочва, че много от служителите, с които е говорил, не били впечатлени от правилата, които им били наложени: „Когато им споменавах за това, никой нямаше проблем с условията и никой не се почувства потиснат. И все пак малцина се задържали година или повече в професията, а мнозина се омъжили за заможни пътници или пилоти“.

Много от бившите стюардеси споделят, че им е било мъчно, че ролята им на служител в салона е била „сексуализирана“ в популярната култура в последните години. „Имаше истинско разочарование и те искаха да изтъкнат професионализма в тази работа и че не става дума за секси момичета в униформи“, казва историкът.

„В това отношение „Панам“ беше висока класа. Някои от другите авиолинии по това време имаха стюардеси по шорти. Но „Панам“ никога не падна толкова евтино“, добавя той.

Независимо от това, един от проблемите, които бивша стюардеса е имала с компанията, е бил начинът, по който пилотите се отнасяли със служителите в салона.

„Много бивши стюардеси си спомнят неприязънта, която изпитвали към пилотите, които се мислели за „богове на небето“ и дори се оплаквали и се мръщели, когато не получавали храната, която искали“, обяснява д-р Евънс.