Сини мъниста с европейски произход отпреди Колумб са открити в Аляска

Блестящи сини мъниста с европейски произход, открити от археолози в Аляска, вероятно предшестват пристигането на Христофор Колумб в Новия свят, установява ново сензационно проучване.

Тези мъниста с размер на боровинки вероятно са създадени във Венеция през 15-ти век и след това са пропътували с търговци на изток 17 000 километра през Евразия и след това преминават през Беринговия проток до днешна Аляска, твърди изследване, публикувано в края на януари в списание American Antiquity, пише offnews.bg.

Други археолози обаче оспорват находките, твърдейки, че макар тези мъниста да са стари, те не са по-стари от пътуването на Колумб през 1492 г.

„Тези мъниста не може да са доколумбови, защото европейците не са правили мъниста от този тип толкова рано“, смята Елиът Блеър (Elliot Blair), асистент по антропология в Университета в Алабама, който не е участвал в изследването.

Според него стъклените мъниста вероятно датират от края на 16-ти или началото на 17-ти век, което само по себе си е „наистина вълнуваща история“, коментира Блеър пред Live Science.

"Дори и за тази по-късна дата, началото на 17-ти век за тези мъниста все още е много по-рано от първия документиран контакт между местните жители на Аляска и европейците."

Витус Беринг, датски изследовател, служил в руския флот, се смята за първия съвременен европеец, осъществил контакт през 1741 г. с местните жителите на Аляска.

Но откриването на сините мъниста показва, че хората от Азия или Източна Русия, може да са знаели за Аляска много по-рано.

Един американски археолог открива първото от сините стъклени мъниста през 60-те години на миналия век и оттогава общо 10 са открити в три местни обекта в арктическа Аляска.

Тези три мъниста (всяко показано от два ъгъла) са открити близо до езерото Кайяк (вляво), езерото Киньиксугвик (в центъра) и Пунияк Поинт в Аляска. Кредит: Lester Ross; Charles Adkins

Археолозите са открили и други артефакти на тези места, включително медни гривни и железни висулки, както и органични материали: канап, животински кости и въглища, които изследователите използват за радиовъглеродно датиране.

Откриването на канапа, вероятно направен от кора от храста върба, е важно - той е увит около част от гривна със сини мъниста, което означава, че може да послужи за определянето на периода, когато е направена гривната.

Според анализа на радиовъглеродното датиране канапът вероятно е между 1397 и 1488 г., заявява главният изследовател на проучването Майкъл Кунц (Michael Kunz), археолог от Музея на Севера към Университета на Аляска във Феърбанкс.

"Бяхме изумени, защото това прехожда откриването на Новия свят от Колумб с няколко десетилетия", заявява Кунц за Live Science.

След сравняване на датите от радиовъглеродните артефакти - включително канапа, две парчета въглен и четири кости от елените карибу - от трите обекта, изследователите установиха, че коренното население най-вероятно е използвало тези мъниста между 1443 и 1488 г., но с потенциални дати обхващащи 14 - 17 век.

Ако датата от средата на 15-ти век е вярна, мънистата ще са най-старите известни европейски продукти, донесени в Новия свят и най-старият артефакт на "изрисувани" мъниста ("drawn" beads), тип мъниста, датирани преди това от 16-ти век, обяснява Кунц.

Артефактите, открити в археологическите обекти в Аляска, включват стъклени сини мъниста, медни гривни и железни висулки. Кредит: M. Kunz and R. Mills

Екипът също така изследва пет от мънистата с неутронно-активационния анализ (Neutron activation analysis - NAA). Това е ядрен процес, използван за определяне на концентрациите на елементите в образеца, всеки поотделно, като се фокусира изключително върху ядрата на елементите. Методът се основава на неутронно активиране и следователно изисква източник на неутрони. Пробата се бомбардира с неутрони, което води до образуването на елементи с радиоактивни изотопи с кратък период на полуразпад. Радиоактивното излъчване и радиоактивният разпад са добре известни за всеки елемент. Използвайки тази информация, може да се изследват радиационните спектри на радиоактивния образец и да се определят концентрациите на елементи в него. Особеното предимство на този метод е, че той не унищожава пробата и продължителността на индуцираното лъчение обикновено е от няколко наносекунди до часове. Методът се използва за анализ на произведения на изкуството и исторически артефакти.

Резултатите показват, че „мънистата от Аляска са направени от содено стъкло, типично за венецианското и по-късно европейско производство от петнадесети век“, пишат изследователите в изследването.

Може би всички сини мъниста са пристигнали с една пратка, така че може да се каже, и са били търгувани от регионален търговски център на местните жители, известен като Шешалик, до устието на река Ноатак и Беринговия проток. След това новите собственици на мънистата вероятно са се разпръснали в различни части на Аляска, разказва Кунц.

"Изследването, което направихме, показва, че този тип мъниста - известни като ранни сини мъниста тип IIa40 - е съществувал много преди да се е смятало, че съществуват", обяснява Кунц. "Имаме добри солидни научни доказателства - радиовъглеродно датиране, инструментален анализ на неутронно активиране - които стоят зад това, което казваме."

Не е известно как мънистата са стигнали от Европа до Аляска, но са начертани възможните маршрути. Кредит: Boreal Imagery

Венецианско стъкло?

Други археолози не са съгласни с твърденията на екипа.

Проучването "подчертава ролята на мрежи за обмен на стоки от Европа с коренните народи, но също така мисля, че тази статия е поучителен разказ за сензация, излизаща извън рамките на това, което подкрепят доказателствата", заявява Блеър.

Историческите и археологически доказателства за изрисуваните мъниста "убедително показват, че те не са произведени преди 550 г.", коментира Блеър. "Мисля, че са необходими много сериозни доказателства, за да се измести тази дата по-рано. Данните, които авторите представят, не правят това и всъщност собствените данни на авторите са в съответствие с дата от началото на 17-ти век за тези мъниста."

Блеър има предвид радиовъглеродното датиране на канапа; въпреки че анализът показва, че канапът вероятно е създаден през 15 век, той също така показва, че датата от началото на 17 век, макар и по-малко вероятна, също е възможна.

Всъщност бърз поглед върху обхвата на радиовъглеродните датирания на проучването показва, че местните жители на Аляска са могли да използват мънистата от 1570 до 1650 г., период, който съответства на свидетелствата за производството им, смята Блеър.

Дори не е ясно дали мънистата са от Венеция, както предполагат изследователите. "Напълно вероятно е мънистата да произхождат от Франция, а не от Венеция, въз основа на открития в обект за производство на мъниста в Руан", отбелязва Карлис Карклинс (Karlis Karklins), независим специалист, който не е участвал в проучването.

„Ранните сини мъниста (IIa40), съдържащи многобройни мехурчета, бяха открити в отпадъците в обект за правене на мъниста на място в Руан, Франция, който е датиран от началото на 17 век. ... Не знам такива мъниста някога да са били възстановявани от археологически контекст във или около Венеция".

Има химически техники, които могат да установят дали мънистата са произведени във Венеция, отбеляза Блеър, и те биха могли да помогнат за разрешаването на тайната на произхода на мънистата.

Изследователите обаче са на едно мнение за едно - тези мъниста са най-старите доказателства за европейски продукти в Аляска.

"Как са стигнали до далечна Аляска от Западна Европа през втората част на 16-ти или началото на 17-ти век, е голяма загадка само по себе си", коментира Карклинс. "Това наистина изисква сериозно изследване".