Юксел Кадриев: 4 месеца бях на легло

Юксел Кадриев е преживял много тежък житейски период, без малко фатален, за който почти не говори към днешна дата. Лекар спасява живота на новинаря от bTV, след като той прекарва на легло цели четири месеца.

За своите 48 години Юксел смята, че е възприел с отворени сетива житейските уроци, поднесени му от съдбата, и най-вече, поучил се е от събитията и хората, съпътствали го по пътя му.

"Всеки човек има различни етапи в живота си. Движим се. Не съм същият, какъвто съм бил преди 5, 10 или 20 години. Друг човек съм, както и всеки нормален човек, който обича живота. Ако оставаш същия след всеки един ден, значи си пропуснал годините. Хората, които идват в живота ни, се появяват с някаква причина. Обикновено е, за да ни научат на нещо, да ни покажат нещо. Всичко е уроци. Няма значение дали след това ще остане голяма болка или добро чувство. Важно е да имаш сетива. Ако не си научиш уроците, дълго време ще се луташ", добавя философски Кадриев.

Един от научените от него уроци е свързан с благодарността и затова денят на новинаря започва с думата "Благодаря" и завършва с нея. Но с особена трепет я изрича, когато заговори за един специален човек, с важна мисия в живота му. Човек, появил се на пътя на Кадриев, за да го спаси от мъките в тежък за него момент.

"Трябва да сме благодарни на Бог, че се събуждаме здрави и че въобще започваме деня си. Също така, че ни позволява да заспим в спокойствие. Винаги има нещо, което осмисля деня ти. Ето ви пример... Преди години, след операция проф. Каракостов (става дума за известния неврогируг Васил Каракостов - б.р.) спаси живота ми. 4 месеца бях на легло, а два от тях - в болница. Бях в безизходица. В буквалния смисъл. Но професорът идваше всеки ден и си говорихме по час-два. Тези разговори осмисляха деня ми. Важно е да намираш изхода. Няма значение дали си паднал седем пъти. Важното е да си станал осем", разказва още Юксел.

До интервенцията си стига, след като пет години по-рано получава тежка травма от претоварване с фитнес уреди.

Кадриев рядко повдига завесата на личния си живот заради страх от злоупотреба от страна на знайни или незнайни за него хора. Пази се. Напоследък се е отдал на писането на стихове, защото в мерена реч изразява най-лесно емоциите си.

"Писането на стихове винаги е свързано с конкретно състояние, защото, за да изкараш усещане от дълбините на душата си, трябва нещо да се е случило, да е породило тези рими, тези изречения да се зародят у теб. При мен се случва много странно писането, защото, ако днес преживея нещо, което да ме разтърси отвсякъде, хубаво или лошо, си остава така. Но след седмица, две, три, случилото се идва и тръгва да излиза наяве в стихотворна форма. И аз просто хващам и го записвам. Въобще не го мисля. То излиза от мен. Оставям го да отлежи и в повечето случаи то няма нужда от допълнителна редакция", споделя новинарят пред Cultinterview.com.