Българката, гримирала Наоми Кембъл, сподели любопитни разкази

Емилия Георгиева Дарашка е родена през 1954 г. в китното село Галиче, Врачанско. Средното си образование завършва в Минния техникум в гр. Бобов дол и специалността „Медицински козметик“ в Медицински колеж „Йорданка Филаретова“ в София. Има придобита още една специалност – „Горско стопанство“. Работила е в „Хигия – Кюстендил“, клон Бобов дол, като козметик, масажист и гримьор. От 20 години живее в Дупница.

Емилия Дарашка е печелила първи места за грим на регионални, републикански и национални първенства, както и на световни в столицата на Франция – Париж. Имала е щастието и предизвикателството да гримира световноизвестния супермодел и актриса Наоми Кембъл. Работила е по специалността си в Гърция, Италия, Швейцария, Египет, Либия.

Struma.bg разговаря с Емилия Дарашка за кариерата и приключенията ѝ.

– Г-жо Дарашка, откъде идва фамилията Ви?

– Фамилията ми идва от моя прадядо Цоло Дарашки. В село Галиче, Врачанско, е имало един-единствен дарак, оттук и фамилията ни Дарашки. Детството ми беше щастливо. Още от малка бях научена на трудолюбие. Имахме много декари земеделска земя, аз помагах както на полето, така и в домакинството. На 10 години вече печах хляб в домашната фурна. До 8 клас учих там, в родното си село Галиче.

– Печелили сте първи места по грим както в България, така и в чужбина. Имали сте възможност да гримирате световноизвестни супермодели, музиканти… Какво е усещането да гримирате такива известни и красиви дами?

– Участвала съм в редица регионални, национални и световни първенства за грим. Първото ми участие бе на националното първенство в Кюстендил. След това спечелих първо място в Русе. Работила съм с Ивайла Бакалова и много други. Три българки, които спечелихме първите места по грим, бяхме изпратени на световно първенство в Париж, Франция, за по една-две седмици през 2012-2013 г. Там срещнах Наоми Кембъл, тя сама си избираше гримьорите, така че тя ме избра. Много е красива, но и много взискателна. Гримирахме по 8 часа на ден, като цял ден бяхме само на минерална вода, а вечер ни разрешаваха само салата, защото трябваше да сме на ниво. Разхождахме се до Айфеловата кула.

– Във Вашата практика като козметик, масажист и гримьор имали ли сте известни клиенти от соцвеличията?

– Да. Правила съм масажи на много известни хора, но не е професионално да разкривам имената им.

– Освен дамите голяма част от мъжете също ползват козметични услуги. Според Вас през социализма или днес мъжете повече се разкрасяват?

– През социализма дамите определено ползваха повече козметичните услуги от мъжете. Съвременните мъже поддържат безупречен външен вид.

– Имали сте възможност да работите в Гърция, Италия… Какви бяха условията на работа там?

– През 2016, 2017 и 2018 г. бях в Аспровалта, Гърция. Гърция е прекрасна страна. Хората са много добри, дружелюбни. Условията на работа бяха превъзходни. Там се работи до 12.00 часа на обяд, след това се почива до 17.00 ч. и после до 19.00 ч. отново се работи. Гърците държат много на следобедната почивка.

Работила съм и в Милано, и в гр. Ро, Италия. Една прекрасна и слънчева страна. Италианците са много добри, весели, дружелюбни. Условията бяха чудесни. Заплащането беше 1600 евро на месец. Там се дават и много подаръци. В Италия зареждат магазините късно вечер, а тази стока, която е от един-два дни, я изкарват на палети пред магазина за по-бедните хора. Там държат на хората, независимо дали си чужденец, или италианец. В църквите им се предлага храна и дрехи на по-бедните хора. Държавата се грижи за хората.

Била съм в Египет един месец. Красотата на Египет, на Хеопсовата пирамида трябва да се види с очи, за да се усети. В Египет в магазините има роботи, на които слагаш стоката, те ти дават торбичка, плащаш и ти връщат ресто. В Египет хората са много добри, човечни.

Била съм и в Швейцария. Това е най-красивата страна в света.

– По какво си приличаме и различаваме българите от гърците и италианците?

– Разликата е много голяма. Гърците и италианците нямат нищо общо с нас, българите, като манталитет, като характер. Те са дружелюбни, добри, с широки сърца. Докато част от българите са завистливи хора. Ако видят жена, която е по-красива, по-успяла, сериозна и се справя сама в живота, веднага я обсъждат.

– Работили сте в Либия. Дамите там прибягват ли до козметични процедури?

– В Либия бях за един месец и работих като масажист в болницата в гр. Триполи. Там болниците са собственост на шейхове. В Либия се работи много и там няма умора. Работих в болницата, като правих лечебни масажи с апаратура. Там много уважават професиите масажист, козметик и гримьор. Либийските жени са много красиви и поддържат безупречен външен вид.

– Либийските мъже харесват ли българките и имали ли сте възможност да общувате с българки, омъжени за либийци?

– Да. Либийците харесват много българките. Отрупват ги със злато и подаръци, но нямат право да погледнат настрани. Имала съм възможност да общувам с българки, омъжени за либийци. Не са много щастливи, но не могат да се върнат в България…

– Имали ли сте неприлични предложения като масажист и козметик?

– В чужбина се уважава много професията на масажиста и козметика. Там не съм имала неприлични предложения. Имала съм неприлични предложения в България, но съм ги отхвърляла.

– В коя от страните, в които сте били, Ви харесва най-много кухнята?

– Обичам много гръцката кухня, морските дарове и рибата. Италианската кухня също ми много харесва. Либийската кухня също е много добра. Те предпочитат да готвят повече пилешко, овче и агнешко месо. Правят невероятен гювеч с пилешко месо, картофи и подправки.

– След толкова обиколки по света срещнахте ли любовта на живота си?

– Не, не съм срещнала още любовта на живота си!

– Имате ли желание да заминете отново за чужбина?

– Да, разбира се. Ако имам възможност, отново бих заминала да работя в чужбина.