Най-секретният бункер от Втората световна война се озова на най-неочаквано място

На 28 май 1990 г. жителите на един адрес в руския град Самара останали като гръмнати, след като там бил открит един от най-укрепените и дълбоки бункери от Втората световна война.

Как този бункер се е озовал там?

Бункерът на Сталин се намира в двора на адрес ул. „Фрунзе“ 167 зад една почти незабележима табелка. Ако не знаете, че е там, можете да минете много пъти покрай сградата и да не разберте.

В момента в тази сграда се помещава Самарската държавна академия за култура и изкуство, а някога там е бил Областният комитет на КПСС.

Заради недоброто състояние на отбраната в покрайнините на Москва, на 15 октомври 1941 г. Държавният комитет по отбрана на СССР приема постановление №801 „За евакуация на столицата на СССР Москва“. За резервна столица е избран град Куйбишев (така се е казвала Самара по времето на СССР). Той се намира на безопасно разстояние от фронта, но не прекалено далеч, за да може от там да се ръководи армията и икономиката.

Градът има развира транспортна инфраструктура, а също така е и надеждно защитен от авиацията и диверсиите на противника. Той се намира на хълм, на запад от него е река Волга и Самарският лък.

За да евакуира Сталин, на 21 октомври 1941 г. държавният комитет по отбрана издава таен указ „За изграждане на убежище в Куйбишев“ – Обект №1. През февруари започва изграждането на бункера под сградата на Областния комитет.

На 37 метра под земята е създаден обект, който трябвало да стане резервен щаб на върховния главнокомандващ. На територията на вътрешния двор, където започнало строителството, се намирала сградата на комитета, общежитие за служителите му, правителсвен хотел и централа на НКВД. Тук не можело да влязат външни хора.

Времето за строителство е невероятно по днешните стандарти – едва 9 месеца, като се има предвид, че 597 души са работили само на ръка, с кирки и лопати, за да не вдигат шум и да не разсекретят обекта. Бункерът е умалено копие на московската метростанция „Аеропорт“, само че с вертикална шахта. Работата е извършена от бригадите на „Метростой“, но се носят легенди, че работници от ГУЛАГ са участвали в строителството, след което те са разстреляни. Няма документални сведения за това.

Бункерът е дълбок 37 метра – приблизително колкото 12-етажна сграда. Това е най-дълбокия разсекретен бункер от това време. За сравнение – бункерът на Хитлер е 16 метра, а Чърчил и Рузвелт имали само два етажа.

Това е и най-защитеният бункер, защото при попадение на най-мощната бомба от въздуха от това време той няма как да бъде унищожен заради пластовете земя, бетон и пясък.

На всеки от етажите имало служебни помещения – за охрана, складове, техническа поддръжка. Сега там има тематични изложби.

Бункерът е оборудван и с масивни стоманени врати под налягане, които не позволяват преминаването на газ и вода и са способни да издържат натоварване до 10 тона на квадратен метър. Има автономна система за регенерация на въздуха и собствена електроцентрала на дизелов генератор. Изчислено е, че тук може да се живее напълно самостоятелно 5 дни.

Най-интересната част се намира на приземния етаж. Тук са офисът на Сталин, конферентна зала, комуникационна зала, малка трапезария и бани.

Този бункер крие много тайни и за него се носят различни легенди.

Бил ли е самият Сталин тук? Няма документално потвърждение за това, което не е изненадващо, тъй като във военно време никой не бил писал за това. След разсекретяването на бункера се появиха хора, които сякаш са участвали в изграждането му – те познаваха твърде добре с устройството му. Някои твърдят, че Сталин е правил корекции по времена строителството и лично е приел бункера.

Всички помещения ли са разкрити? Всеки, който е влизал, ще отбележи, че бункерът е твърде малък. Освен това кабинетът на Сталин има 4 блокирани врати, за които гидовете твърдят, че са фалшиви. Според тях тези врати са служели за сплашване на хората, които идвали да се срещат със Сталин в бункера.

В съседство с бункера на Сталин се намира този на Калинин – Обект №2. Той започва от сградата на операта и балета и завършва при щаба на Приволжкия военен окръг. Той многократно превъзхожда първия. Въпреки че няма официално потвърждение за това, би било странно, ако тези два бункера, разположени в непосредствена близост един до друг, не са били свързани помежду си.