Бог се явил на Данчо Караджов, докато спял

Йордан Караджов, фронтменът на "Сигнал", и кралица Елизабет Втора имат нещо общо - тази година тя празнува 70 години, откакто е на трона, платинен юбилей, а той - 70 години, откакто за първи път е разперил глас, с появата си на бял свят.

На 20 януари, Данчо Караджов по традиция се буди от телефонен звън или известие за есемес. До вечерта се събират хиляди такива. За празника си беше предвидил среща на най-близките хора и приятели, макар отначало да не планувал сбирка. Съпругата му Марияна го убедила обаче, че си струва и такъв хубав юбилей го изисква. Впрочем, всеки неин съвет за него е хипер важен. За любовта, музиката и времето, в което живеем, разказва той пред Dir.bg

- Г-н Караджов, 70 години на белия свят много ли са, малко са?

Това е хубав въпрос! Много зависи. Ако съдбата е била благосклонна и си живял, както ти се е искало, без особени трусове, вероятно са малко. Ако си имал трудности в живота, болести, неволи, може и да ти се видят много. Но все пак животът трябва да се изживее, докато Господ каже.

- Мъдростта, която идва с годините пък е бонуса на това, че остаряваме. Тя ни готви и за следващото ниво.

Да, аз вярвам в тези неща. Мъдростта я имам, но не рутината - разбирайте ме правилно. Аз не обичам думата рутина - тя пречи много и в личен, и в професионален план.

- Да запазиш детската си душа и да добиеш мъдростта на годините, си е голяма работа.

Разбира се! Който го постигне - браво!

- Идва може би и спокойствие с времето, няма го състезателното начало, характерно за младостта.

Да, вече съм доста по-спокоен. Когато бях млад, бях бунтар. Като се сетя си казвам: "Боже Господи, защо съм правил тези неща?!". Устата ми беше доста голяма. Едно време се опълчих и на комунистите. Но като минаха години, разбрах, че за някои неща не съм бил прав.

- Годините променят ли вкуса към стила, да предпочитате Моцарт да речем.

Слушам и Моцарт, и рокендрол, и най-вече джаз. В джаза нещата са много сериозни по отношение на изпълнители. Въпреки че е елитарна музика, ми доставя голямо удоволствие.

-Всичко това, което се случва вече 2 години, как го приемате като човек и като музикант, пандемията се отрази и на вашата сфера?

При артистите и музикантите беше обезглавяващо това, което се случи. Не знам ще се оправи ли скоро ситуацията. Преди дни имахме участие в "Joy station" и имах чувството, че излизам на сцена за първи път. Казах си: "Йордане, какво ти става?! Имаш над 7000 излизания, как така изведнъж се съмняваш, все едно че никога не си го правил?". Да се съмняваш в себе си или в нещо, което си правил повече от 40 години, до това ни докара пандемията. Слава Богу, успехът беше 100-процентов.

- Направи ли ви впечатление колко "стари кучета", се завърнаха на сцената последната година и записват албуми, стягат се за турнета- Стоунс, АББА, "Блонди", "Ийгълс", "Юрая Хийп", Робърт Плант, на какво се дължи?

На всичко, онова, което тези имена са оставили в пространството. Неслучайно на мен "Rolling Stones" са ми настолна книга, тъй като те вече над 60 години са на сцената заедно. И както каза Кийт Ричардс по повод кончината на Чарли Уотс: "От "Rolling Stones" се излиза само в ковчег". Така че те няма как да забравят това, което са били, през всичките тези години. И искат да покажат, че рокендролът не е умрял и никога няма да умре. Единствено рокендролът вкарва толкова публика на концерти, повече от всички останали стилове.

- Да не би самата музика да ги извиква по нейни си природни закони, като неведома сила, обратно в играта, поради факта, че новата продукция в световен мащаб е доста еднообразна и безвкусна?

Няма въобще хубава нова музика! Това е факт. Наскоро слушахме класически хитове по "Радио 1" със сина ми, който е на 43 години, момче с голяма обща култура. Казах му: "Даниеле, чуваш ли? Как нищо не се случва вече в световен мащаб по отношение на музиката". И нищо чудно да ги извиква нещо, по някаква логика, на сцената тези утвърдени музиканти, защото те винаги разполагат със заряд, зенит, енергията, да продължат да са това, което са били.

- Защо няма, или са твърде малко добрите парчета, какво стана с доброто старо музициране?

Започвам да вярвам, че всичко е резултат на самото време, в което живеем и най-вече на младото поколение. И надали то самото е отговорно за това, че не умее да изисква по-хубава музика. Може би там се коренят отговорите на този въпрос. Не обръщат толкова голямо внимание дали има мелодични песни. Съвремието е натоварено с други проблеми, не се вълнува толкова относно това да има хубава музика.

- Кой измисли името "Сигнал"?

Бившият ни басист Румен Спасов. Бяхме на прощално турне през 1978 година с предишната ни група "Златни струни". Когато бяхме в Сливен, той подхвърли, че е измислил име - Сигнал. Убийствено име! Донесе ни много щастие, много гордост и всичко онова, което е наречено музика.

- Цветан Недялков, наскоро разказа, че вие сте го вдъхновил да се захване с китарата. Идвал е с приятелче, ваш роднина, да ви слуша докато репетирате в онази година, когато са ви "наказали" без изяви.

Това беше през 1982 година, репетирахме, където живеех - на улица "Китна" в Банишора. Веднъж гледам - моя племенник Ивайло, с още едно момче - Цецо, дошли с първата ни плоча "Вечен кръстопът". Те бяха съседчета. И Цецо се увлече лека-полека и тръгна на уроци по класическа китара в читалище "Цар Борис Трети", на "Ботев" и "Клокотница". Срещнах един ден учителят му, Стефан Владимиров, и той ми каза: "Едно твое комшийче дойде на уроци. Той е такъв талант, че в България скоро няма да се роди друг като него". И наистина Цветан доказа това предсказание и стана убийствен музикант и китарист.

- Били сте "забранени" заради концерта ви в Бургас, когато е пусната повече от допустимото публика - 4000 тийнейджъри и когато са се разтанцували, полицаите са започнали да ги налагат с палки. Момиче е припаднало пред очите ви и сте извикал: "Ние не свирим под ударите на милиционерски палки", с което сте прекратил концерта. Как се завърнахте след това?

Да, така беше. Завърнахме се с много рок инат. И с помощта на майор господин Нанов, който беше юрист в МВР по онова време. Той се захвана да изчисти името на "Сигнал". Направи невъзможни неща, за да ни пуснат отново на сцената и да бъдем тези, които винаги сме били. Той беше в основата на това да се върнем обратно. Иначе ни бяха обезглавили - всичко, което носеше името "Сигнал" - плочи, изяви по радио, телевизия, да излизаш да практикуваш професията си - беше забранено, невъзможно.

- Бяхте ли притесняван лично?

Аз се разминах с една политическа присъда от 20 години затвор. Готвеха ми такова нещо, но се оправиха нещата. Заради тази реплика за палките ме обвиниха в бунт срещу властта. И за моя голяма радост децата отраснаха и с майка си, и с баща си.

-Помните ли още "Дилмано Дилберо" - имахте юбилей и с нея, 50 години от първия ви запис, на тази песен, какво е тя за вас?

Най-щастливият прощъпулник е тя. Бях на 20 години когато влязох в студиото на БНР и я изпях със предишната ни група, по аранжимент на големия Найден Андреев. Заредиха се след това записи... само със "Сигнал" имаме над 200 записи в студиата, вкарани съответно в различни албуми, но това е първата ми любов пред студийния микрофон. От екипа тогава се пошегуваха да внимавам с него, защото струвал колкото една волга.

- Сещам се за албума "Сигнал и Дечо Таралежков", и по този повод - кое звено най-много липсва в правенето на музика днес? Добри композитори, текстописци, или друго?

Ако говорим въобще, по принцип, за композиторите съм съгласен, че всеки си има своя дарба, и в повечето случаи вероятно се получават добри мелодии. Но що се касае за текстовете, младите не се справят особено успешно. Явно не им трябва такава поезия. Ние изпяхме "Сбогом", "Липсваш ми", песни останали не само като музика, а и като текстове. И когато разбрахме че сме уцелили амалгамата на тези два компонента, които носят успеха на една песен, тогава искахме още повече да работим с истинските майстори като Сашо Петров, Живко Колев, Мишо Белчев

- Ако "Satisfaction" е коронното парче на Стоунс, с което закриват концертите, за "Сигнал" кое е - "Да те жадувам"?

Може би "Да те жадувам", да, с която от 44 години приключваме всеки наш концерт. Тя е е нашия "Satisfaction".

- Този юбилей предполага да говорим освен за музиката, и за живота ви. Това, което прави впечатление е, че сте благословен да имате здраво семейство, за разлика от много рокаджии. Помните ли какво си помислихте за съпругата ви когато за първи път я видяхте, как изглеждаше?

Тя беше голяма красавица със сини очи и прекрасна дълга руса коса, естествено руса. С Марияна се видяхме за първи път преди 52 години. Още си спомням - Ахтопол, плажа. Много ми хареса като момиче. Тя беше на 15 години, аз на 18 - абсолютни деца. Аз бях свит и не ставах за сваляч на мадами. И изразих отношението си към нея с песен на "Би Джийс". Казах ѝ че искам да ѝ кажа нещо с песента. Тя наскоро ми съобщи, че така и не е разбрала какво съм искал да ѝ кажа тогава. (смее се)

- Какво най-много обичате у нея?

Тя е толкова отговорна! Ние се радваме и на внуци и, казвам ви, няма друга такава баба. Тя е и невероятна домакиня, да не говорим как готви - безкрайно съм благодарен на Господ, че ме дари с такава съпруга. Не съм чревоугодник, но е супер когато седнеш на масата пред вкусно ястие. Няма значение е дали е месно или постно, всичко ѝ е прекрасно. Тя е и моят коректив, за това с какви дрехи излизам на сцена или в ежедневният живот.

Приятелството ли е решаващо в една дълга връзка?​

Да, това е помогнало много, делели сме всичко. Не сме се карали и за една минута през тези години. Някои не вярват, казват ми "Лъжеш". Но това е самата истина. Разбрахме още отначало, че трябва да правим компромиси, в най-общия смисъл, и това донесе спокойствие в семейството.

- Разкажете за внуците си.

Ния е дъщеря на сина ми, тя е 10-годишна, вече е 4-и клас. Сигурно не хубаво да си хваля стоката, но е изключително дете - отговорна, ученолюбива, с добри маниери, разговаря като възрастен човек, има богат речник. Алиса, първото дете на Лора, е в първи клас, тя е 7-годишна. Алиса е невероятна капия - бандитка отвсякъде. Забавна, артистична, пее хубаво, чисто. Не се знае, един ден може да застъпи и тя на сцената. Матео е на година и седем месеца и освен хубаво не мога да кажа друго, защото е толкова малък. Той е добро бебе. Когато дойдат и тримата вкъщи става убийствен празник.

- Колко са китарите в колекцията ви?

Имам 40 на брой. Успях да ги събера, когато получих и финансова възможност. Дотогава само мечтаех. Някои са такива модели, с каквито са свирили "Бийтълс" и Стоунс.

- Със "Сигнал" замисляте ли нови музикални подвизи?

Няма да слизаме от сцена. Ние тепърва почваме! Готови сме с 10-ият си студиен албум, ще се казва "След тъмнината", визирам тежките времена, в които живеем. Албумът изцяло по текстове на Сашо Петров, с което искаме да му благодарим за годините приятелство и колегиалност. Ще бъде излезе през месец май.

- Оптимист ли се за бъдещето?

Бих отговорил едва когато отмине тази пандемия. Объркан съм.

- Усещал ли сте Божи пръст в напечена житейска ситуация?

При всички положения има Божи пръст, Божествена намеса и помощ в трудни ситуации. Но сега се сещам да разкажа един сън. Аз съм от "Красно село", имахме съсед - чичо Сашо, който се спомина внезапно и преждевременно. Една вечер го сънувах. Аз седях на желязно легло в една стая, отваря се вратата с една убийствена бяла светлина, каквато не съм виждал на живо. И чичо Сашо влиза и след него влиза Отеца, бащата на Исус Христос. Сяда до мен, и ми казва: "Браво, моето момче, браво!". Беше много силно преживяване. Това се е случи през 1974 година, бил съм на 22 години тогава. Вярвам, че Бог да ми е помогнал за всичко онова, което се случи с мен.