В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник. Познат е с имената Гергьовден, Гергевден, Гюрговден, Герги, Джурджовдън, както и Хъдърлез и Адрелес, сред мюсюлманите и помаците.
Празникът е календарно обвързан - празнува се на 6 май и се чества във всички територии населени с българи.
С него започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден. Това разположение в празничния календар определя и изключително богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и социален живот на хората.
Гергьовден се празнува в чест на Св. Георги, традиционно схващан като повелител на пролетната влага и плодородието (отключва изворите и влагата, побеждавайки ламята; обхожда и наглежда полята и посевите), покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата. Много древен по своя характер, днес все още няма пълно единство в мненията за произхода на този празник. Според някои автори той идва от тракийската древност, според други е славянски по произход, има и хипотези, че следите му се губят в далечното минало на прабългарите от Азия.
Днес е и официалният празник на Българската армия, наричан Ден на храбростта.
Но така или иначе в българската традиционна духовна култура това е един от най-големите празници, по-почитан и от Великден. В редица народни песни се пее:
Хубав ден Великден
още по-хубав Гергьовден.
На този празник се извършват редица обредни практики и ритуали, целящи осигуряването на здраве за хората и плодородие на нивите и животните.
В нощта срещу празника, преди да пропеят петлите, хората отиват на някоя ливада или поляна, където се търкалят в утринната роса, защото народното вярване твърди, че по това време на годината всичко е „повито с блага роса“, като по-рано търкалянето в росата се е правело на голо. Някъде само ходят боси по росата или си мият лицето и ръцете с нея, другаде и пият роса. Къпането в росата се прави от хората, за да са здрави и да не ги боли кръст през годината. Къпят се в роса и безплодни жени с вярата, че така ще станат плодовити. Друг обреден момент, свързан с росата е събирането и носенето ѝ в къщи. Вярва се, че събраната по Гергьовден роса има особена целебна сила.
Освен „къпането“ в роса се практикува и обредното къпане в реки и извори. В Чепеларе българите-мюсюлмани след ходенето в росата отиват на аязмото Св. Георги, където се измиват или се изкъпват, в реки и извори се къпят и в целите Средни Родопи, както и в Тревненско, Казанлъшко и т. н. Както при росата, така и при измиването с вода съществува обичаят да се носи вкъщи вода (на някои места тя се носи в пълно мълчание - т. нар. мълчана вода), с която се замесват обредни хлябове. Някъде (Разградско, Пловдивско) се вярва че на този ден водата е толкова лековита и даваща сила, че дори мечките се къпят за първи път в годината на този ден.
Повсеместно е вярването, че дъждът на Гергьовден (както и този на Спасовден) е особено плодоносен - „Всяка капка носи жълтица“.
След къпането в росата, на връщане към домовете си, хората берат свежи зелени клонки (здравец, бук, коприва, люляк и др.), с които се окичват вратите и праговете на домовете, оборите и кошарите, слагат се на завивките на децата и на хомотите на добитъка, правят се венци и се слагат на главите на домашните животни. Ергените кичат със зеленина дворните врати на любимите си, а момите вият китки и венци и ги слагат в косите си.
В Кюстендилско момите берат „лепич“ (репей) и го слагат по дрехите си, за да се лепят момците по тях; момите-помакини от Чепеларско „търсели любовното биле делидилен“ и се закичват с него да са търсени.
Повсеместно е разпространен обичаят на Гергьовден да се правят люлки. Те се връзват на високо разлистено дърво и момците люлеят момите, като това е съпроводено с песни и диалози, имащи скрита брачно-сексуална насоченост. Освен люлеенето, почти из цялата българска етнична територия, на разлистени дървета се окачат кантари, на които хората се теглят, вярвайки, че това е един от начините да бъдат здрави и жизнени през годината.
Вярва се още, че както на Еньовден, така и рано сутринта на Гергьовден билките имат особена целебна сила и затова се берат и билки. Вярва се още, че този ден е особено подходящ за магии за обиране на плодородието от чуждите имоти и затова в нощта срещу празника магьосниците (мамници и баячки) правят своите магии за „превземане“ на чуждото плодородие - „мамят“ плодовете на нивите и млякото и плодовитостта на живата стока.
За да се предпазят от това на някои места в България гледат да убият змия в деня преди Гергьовден и на самия ден пръскат мляко през устата ѝ. Смята се и че този ден е един от най-подходящите дни в годината за т. нар. сваляне и издояване на месечината от магьосниците, които уж я превръщат в крава и я издояват, придобивайки власт над млякото.
На този ден стопаните вземат първото червено яйце, боядисано на Велики четвъртък, обикалят с него нивата и го заравят в средата ѝ, като вярват че по този магически начин ще стимулират раждаемостта ѝ. Това се прави и при оборите и кошарите. Другаде вземат слама от трапезата на Бъдни вечер и я разхвърлят из имота или я палят на високи места из землището на селището, за да не пада гръм и да не вали градушка. На съдовете, в които доят овцете, се слага здравец, босилек и други зелени билки или се забождат раззеленени клони в средата на имота.
Според народните представи св. Георги освен покровител на земеделците, е и най-могъщият покровител на стадата, затова голяма част от обредните практики и обичаите, изпълнявани на този ден имат за цел да осигурят здравето и плодовитостта на живата стока.
На Гергьовден рано сутринта се извършва ритуалното извеждане на животните на първа зелена паша (на по̀пас), като стадото се подкарва със зелена пръчка. На този ден се прави и първото обредно доене на овцете. Овчарите отварят вратата на кошарата и която овца излезе първа, украсяват главата ѝ с предварително подготвен венец и я издояват (другаде се дои първата оягнила се овца). Ведрото, в което се дои овцата, е украсено също с венци или различни зелени растения и пресукани бял и червен конец (мартеница). По същия начин са украсени и вратата на кошарата, както и самата кошара. Млякото на първата овца се издоява през сребърен пръстен, кравайче, венец, а някъде и през речен „гергьовски камък“ с естествен отвор. Първите капки мляко се изливат на земята или върху яйце (не рядко червено), което после се заравя в земята. Някъде овчарите гърмят с пушки край стадото, за да изгонят злите духове. Широко разпространен е обичаят на този ден овцете да се захранят с обреден хляб, приготвен от жените. Също така на Гергьовден става първото вкусване на мляко и млечни продукти през годината.
Повсеместно разпространен из цялата българска етнична територия е обичаят на Гергьовден да се коли агне. На този ден всяка къща, независимо дали притежава или не овце, трябва да заколи агне.
Изборът на жертвеното животно е различен - някъде това е първото родено агне през годината, другаде - агнето на първата излязла от кошарата овца. Може да се взема предвид и пола (първото мъжко) или цвета (първото бяло) на животното. Преди да се заколи, то също се окичва с венец или цветя, захранва се със свежа зеленина, трици и сол (на някои места и с обреден хляб) и се запойва с вода; някъде го прекадяват с тамян или свещеникът му чете молитва. От солта и хляба, с които е захранено, дават и на другите домашни животни.
В миналото агнето обикновено се е колело в къщата при огнището, като се е гледало кръвта му да опръска стената. На някои места според дебелината на кървавите бразди се гадаело плодородна ли ще е годината или не. След заколването се взима от кръвта и с нея се мазват децата по челото и бузите, за да бъдат здрави през годината. С тази кръв се мазват и праговете на вратите и ъглите на стаите. Останалата кръв се събира в съд, (в който също има зеленина), и се заравя в земята на чисто място (в смисъл далеч от бунище, тоалетна, капчук и др. места, които в народните представи се определят като „нечисти“), където не се стъпва. На места в Южна България агнето се коли под плодни дървета и се следи кръвта да попие в земята. В Западна България пък агнето се коли при река, като кръвта му изтича във водата (ако е заколено в къщи, кръвта му се отнася и се хвърля в реката). След празника костите на жертвеното агне също се хвърлят в течаща вода („да тече млякото като вода“), заравят се в нивата или в мравуняк („да се въдят овцете като мравки“). От тях някъде запазват кокалчето от предния десен крак, което използват на следващата година при украсата на обредните гергьовденски хлябове, както и предната плешка - с нея лекуват децата от уруки. В Родопите по предната плешка се гадае за плодородието през годината и съдбата на стопанина.
Обикновено агнето се пече цяло, като след изпичането се носи в църква, за да се освети или ако се пече на общоселската трапеза, свещеникът или стопанинът го прекадяват на място.
Празничната трапеза обикновено е общоселска. Прави се извън селището някъде на зеленина - обикновено при оброчище, параклис или манастир (ако има такъв в близост). След като се освети, на нея се носят опечените агнета, обредните хлябове, прясно издоеното мляко и подсиреното от него сирене, квасено мляко и други подобни. На този ден за първи път през годината се яде пресен чесън, който задължително присъства на трапезата.
Край празничната трапеза отново се изпълняват обредни практики, свързани както с плодородието, така и с брачна насоченост. В някои райони на Източна България младите булки в началото стоят прави край трапезата, „за да стават високи конопите“, а после хукват да бягат, като децата ги замерят с трохи хляб за плодородие. Другаде с бучки сирене за плодовитост са замеряни и младоженците. На Гергьовден, край трапезата, кумът ритуално събува сватбените чорапи на младоженката и сваля връхната ѝ сватбена дреха, като я забражда с женска забрадка, вместо носената досега булчинска.
На празничната трапеза (както и през целия ден на празника) цари веселие и се играят т. нар. „гергьовденски хора“. Играят се обикновено на песни с религиозно-митичен характер и такива, свързани с мотивите за св. Георги - обикалящ полето, побеждаващ ламята и отключващ изворите и влагата. Веселието е задължително по време на целия празник.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 ГРАД КОЗЛОДУЙ
Коментиран от #2, #3
05:35 06.05.2022
2 Този коментар е премахнат от модератор.
3 Този коментар е премахнат от модератор.
4 Плюс-минус
Днес е празник и на обичния ми роден град Русе.
.Живи, здрави и дано щастливи, скъпи съграждани!
06:06 06.05.2022
5 Този коментар е премахнат от модератор.
6 Този коментар е премахнат от модератор.
7 Мира
Ето дори само едно изречение, което казва нещо/много/истината, а не горната предълга статия, която казва нищо, празна е, всуеверие и бабини деветини, всичко друго до безкрай, но не и дума за свети Георги. Удивително как в деня на мъченичеството му, на паметта му, в статия за деня му НЯМА И ДУМА ЗА НЕГО! Само стотици думи ЕЗИЧЕСТВО!
Хвала на вас журналисти-езичници!
"И ако слепец слепеца води, то двамата ще паднат в ямата", е казал Господ Христос...
Коментиран от #10
06:27 06.05.2022
8 Чичо Сюлейман
Господ да Ви дари със здраве и благоденствие....
06:35 06.05.2022
9 Мира
И не, най-големият празник не е той, а Възкресението Христово, което е възпято и прославено като "Празник на празниците".
06:37 06.05.2022
10 Този коментар е премахнат от модератор.
11 Този коментар е премахнат от модератор.
12 Честит празник!
Всички цени до небето само алкохола и цигарите на стари цени почти. Някой иска българският народ да е пиян, напушен и глупав.13 годишни пият бири и патрони и пушат пред училищата без изключение.Кой ли им продава, и от къде са се научили?От мама и тати!Бързо бут.акохол 100лв. и цигари 30лв. за кутия и с тези пари да се компенсира цената на стоките от първа необходимост.Пък които е патрон да си купува луксозни стоки за напушване и напиване.
07:17 06.05.2022
13 Този коментар е премахнат от модератор.
14 В неделя очаквайте
07:20 06.05.2022
15 Този коментар е премахнат от модератор.
16 Иванушка 🇷🇺
07:25 06.05.2022
17 Този коментар е премахнат от модератор.
18 празник
07:28 06.05.2022
19 Този коментар е премахнат от модератор.
20 Този коментар е премахнат от модератор.
21 Напушен
До коментар #20 от "РИА новости":
Индира Ганди и той .Коментиран от #29
07:45 06.05.2022
22 Георги
07:50 06.05.2022
23 Този коментар е премахнат от модератор.
24 ГРАД КОЗЛОДУЙ
08:27 06.05.2022
25 СОФИЯ
До коментар #23 от "Мюмюн (Майкал)":
стига се подиграва много ХОРА едва свързват двата края08:29 06.05.2022
26 българия и македония
09:15 06.05.2022
27 геле
09:47 06.05.2022
28 8888
И една шега, да помоля да не я изтрият!
Гергьовден е най-мъжкият празник защото на всеки мъж поне веднъж в живота му се е случвало да прониже змей с копието си!
12:14 06.05.2022
29 Също
До коментар #21 от "Напушен":
И жена му.07:12 06.05.2024
30 Гост666
07:18 06.05.2024
31 Светец и боец
07:58 06.05.2024
32 Зик
Коментиран от #33
08:03 06.05.2024
33 Идън
До коментар #32 от "Зик":
Много красиво...победата на доброто над злото- Георги е наричан Победоносец. Честит Гергьовден!Коментиран от #35
08:57 06.05.2024
34 Мъдрият
Поздравявам от сърце всички православни християни със днешните светли православни християнски празници, когато отбелязваме Светли Понеделник и Свети великомъченик, победоносец и чудотворец Георги!
Честит имен ден и на имениците!
По молитвите на Свети Великомъченик Георги - Господи Иисусе Христе помилуй и спаси нас! Амин!
Коментиран от #36, #37
08:58 06.05.2024
35 Зик
До коментар #33 от "Идън":
Мерси весел празник.08:59 06.05.2024
36 Гост666
До коментар #34 от "Мъдрият":
Голям зор да пишеш , всеки ден и да споменаваш ,бог , църква и други подобни.Коментиран от #38
11:56 06.05.2024
37 🏴☠️🏴☠️🏴☠️
До коментар #34 от "Мъдрият":
А тези който не са каво бе ,без поздрав ли остават , АТЕЙСТИТЕ и другите сектанти и религиозни хора също заслужат поздрав . Ето аз поздравявам всички носещи това име с гордост не зависимо от религия и националност , земеделците ,овчарите и воените.11:59 06.05.2024
38 Идън
До коментар #36 от "Гост666":
Остави човека. Малък си- като порастеш- ще разбереш.12:28 06.05.2024