Замък в Албания разказва сърцераздирателна легенда

Подобно на своите съседи на Балканите, Албания пази вековната си история и хиляди легенди от миналото. Страната крие невероятни забележителности, които ще ви пленят с красотата си. Там обаче има едно място, което крие най-мрачната и тъмна история, пише pochivka.blitz.bg.

Това е старинният замък Розафа в Шкодра, Северозападна Албания. Именно той е основната туристическа атракция на града. Замъкът се издига внушително на скалист хълм западно от града, а зъберите и бойниците рисуват зашеметяваща картина на фона на залязващото слънце. Замъкът и неговата околност съчетават в себе си история, архитектура и спиращ дъха природен пейзаж.

Подобно на града, който е защитавал, замъкът има илирийски произход. На защитната стена на замъка, която загражда около 9 хектара, ясно личат четири строителни периода: Балша (XIV в.), венецианската власт (XV в.), османско владичество (XVI - XVII в.) и управлението на Бушатлиите (XVIII - XIX в.).

Розафа е свързан с прочута легенда - една от най-красивите и най-тъжните, които се разказват и до днес в Албания.

Казват, че някога тази част на Северна Албания е била управлявана от трима братя, които били женени за три прекрасни жени. За да защитават по-добре земите си, мъжете дълги години се опитвали да изградят здрав замък, но всеки път, щом строежът бил завършен, стените се срутвали и никой не знаел защо.

Един ден братята срещнали стар мъдрец, който им казал, че за да бъде здрав замъкът, в основата му трябва да се вгради красива жена. И по-точно, една от съпругите на братята - тази, която първа донесе обяд на мъжа си на следващия ден.

Натъжени от думите на стареца, братята знаели, че трябва да направят жертва в името на общото добро. Те се разбрали никой да не споменава нищо на жена си.

Двамата по-големи братя обаче не спазили обещанието си. Веднага щом се прибрали у дома, те разказали на съпругите си какво ги очаква на следващия ден. Само малкият брат удържал на думата си и не казал нищо на своята красива жена Розафа.

На другия ден съпругите на двамата големи братя не се появили, а по обед Розафа пристигнала засмяна с храна за своя мъж. Той ѝ разказал, че трябва да я пожертва, за да бъде здрав замъкът. Розафа приела съдбата си, но поставила едно условие. Когато я зазиждат, да оставят три дупки - една за гърдата ѝ, за да може да продължи да кърми своя малък син, втора - за ръката ѝ, за да може да го гали, и трета - за крака ѝ, за да може да продължава да го люлее в люлката му.

Любопитното е, че подобни легенди съществуват в почти всяка страна на Балканите, като България не е изключение.

Същата история, но за различен архитектурен обект се разказва и по нашите географски ширини. У нас става въпрос за Кадин мост, който се издига над Струма, а месните хора от село Невестино и до ден днешен разказват, че Струма невеста, съпругата на майстор Мануил била единствената булка, дошла да донесе обяд на мъжа си. Легендата продължава, като гласи, че тя дошла с рожбата си на строежа.

Старите хора още вярват, че и днес нощем се чува гласът ѝ да проплаква, а млякото от гърдите на жената се вкаменило. Мнозина вярват, че ако кърмачка няма мляко, тя идва и отчупва парче от моста. След като натърка с него гърдите си, млякото ѝ идвало.