Какво знаем и какво не знаем за Бермудския триъгълник?

От десетилетия човечеството се опитва да разгадае мистериите на Бермудския триъгълник. Учени, псевдоучени, любители на мистериите и теориите на конспирацията не спират да обсъждат и да нищят на какво се дължат десетките изчезвания в тази зона на Атлантическия океан. До тук обаче нямаме категоричен отговор на множеството въпроси, а по-скоро само догадки и теории.

Ето какво знаем и не знаем за тази мистериозна зона, пише vesti.bg, позовавайки се на britannica.com.

Какво знаем за Бермудския триъгълник:

Бермудският триъгълник е регион на Северния Атлантически океан (приблизително), ограничен от югоизточното крайбрежие на САЩ, Бермудските острови и островите на Големите Антили (Куба, Испаньола, Ямайка и Пуерто Рико).

Точните граници на Бермудския триъгълник не са общоприети. Приблизителните оценки на общата площ варират между 1 300 000 и 3 900 000 квадратни километра. По всички приближения регионът има неясно триъгълна форма.

Бермудският триъгълник не се появява на никакви карти на света и Бордът по географски имена на САЩ не признава Бермудския триъгълник за официален регион на Атлантическия океан.

Въпреки че съобщенията за необясними събития в региона датират от средата на 19-ти век, фразата „Бермудски триъгълник“ не влиза в употреба до 1964 г. Фразата се появява за първи път в статия в списание Pulp от Винсънт Гадис, който използва фразата за да опише триъгълна област, „която е унищожила безследно стотици кораби и самолети“.

Въпреки репутацията си, Бермудският триъгълник няма висок процент на изчезвания. Изчезванията не се случват по-често в Бермудския триъгълник, отколкото във всеки друг сравним регион на Атлантическия океан.

Най-малко два инцидента в региона включват военни кораби на САЩ. През март 1918 г. корабът USS Cyclops, пътуващ за Балтимор, Мериленд, от Бразилия, изчезва в Бермудския триъгълник. Няма официално обяснение за изчезването му и не са намерени останки. Около 27 години по-късно, ескадрила бомбардировачи (известни общо като Полет 19) под американския лейт. Чарлз Карол Тейлър изчезва във въздушното пространство над Бермудския триъгълник. Както и при инцидента с Cyclops, не е дадено обяснение и не са намерени останки.

Чарлз Берлиц популяризира легендата за Бермудския триъгълник в бестселъра си „Бермудският триъгълник“ (1974). В книгата Берлиц твърди, че легендарният изгубен остров Атлантида е замесен в изчезването.

През 2013 г. Световният фонд за дивата природа (WWF) проведе изчерпателно проучване на морските корабни пътища и установи, че Бермудският триъгълник не е един от 10-те най-опасни водни тела в света за корабоплаване.

Бермудският триъгълник поддържа интензивен ежедневен трафик, както по море, така и по въздух. Това го прави един от най-натоварените морски пътища в света.

Агоничната линия понякога минава през Бермудския триъгълник, включително период в началото на 20 век. Агоничната линия е място на повърхността на Земята, където истинският север и магнитният север се изравняват и не е необходимо да се отчита магнитната деклинация на компаса.

Бермудският триъгълник е обект на чести тропически бури и урагани.

Гълфстрийм - силно океанско течение, за което е известно, че причинява резки промени в местното време - преминава през Бермудския триъгълник.

Най-дълбоката точка в Атлантическия океан, дълбочината на Милуоки, се намира в Бермудския триъгълник. Изкопът на Пуерто Рико достига дълбочина от 8 380 метра на дълбочината на Милуоки.

Какво не знаем за Бермудския триъгълник:

Точният брой на корабите и самолетите, изчезнали в Бермудския триъгълник, не е известен. Най-честата оценка е около 50 кораба и 20 самолета.

Останките от много кораби и самолети, обявени за изчезнали в региона, не са открити.

Не е известно дали изчезванията в Бермудския триъгълник са резултат от човешка грешка или метеорологични явления.