Ирина Шейк отглежда дъщеря си сама

36-годишната Ирина Шейк краси корицата на Vogue, а в откровеното интервю, което дава, разкрива доста лични неща - за моделството, семейството и майчинството.

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от irina shayk (@irinashayk)

Ирина признава, че не е мечтаела да бъде модел, защото като малка била истинско „грозно пате“.

„Не съм избрала да бъда модел. Като дете ме тормозеха в училище, защото бях много слаба, имах големи устни и по-тъмна кожа, харесвах високи токчета. Спомням си, че едно лято рисувах в местната болница и за 31 дни работа получих 6 долара като заплата. Похарчих ги за чифт обувки...“

Професията на модел обаче ѝ дава възможността да бъде успешна, независима и ѝ отваря много врати. „След смъртта на баща ми, тогава бях на 14 години, в къщата ни останаха само жени - майка ми, която работеше на три места, две баби и сестра ми. Чувствах, че трябва да бъда мъжа. Моделството беше възможност да получа малко пари - така започнах кариерата си.“

Сега, когато има достатъчно възможности, Ирина може да си позволи най-добрите бавачки в света. Но тя не наема персонал, който да гледа малката Леа. Признава, че с Брадли отглеждат дъщеря си сами.

„Знаете ли, ние нямаме бавачка, така че понякога, когато приятели предлагат да отидем на вечеря или концерт, те винаги казват: „Знаем какво ще каже Ирина: ние нямаме бавачка“. Казват, че това е моят спасителен пояс. Но решихме да не наемаме бавачка. Да си майка е едно от най-прекрасните неща на света. Никога не съм предполагала, че ще ми хареса толкова много. Чувствам, че няма по-силна любов в този свят от любовта към детето. Просто е нещо много специално. Спомням си този Хелоуин, когато бях облечена като Бети Пейдж, Леа ме погледна и каза: "Не, свали го." И имам чувството, че тя ме държи на земята, защото казва това, което мисли - обичам я. Като майка се научих да слагам приоритети на времето си. Научих се да помня, че семейството е най-важното нещо.“

Все пак признава, че се налага да работи, въпреки сълзите на Леа понякога...
„Спомням си, че веднъж дъщеря ми се върна от детска градина и ме попита: „Ще ходиш ли на работа? Искам да останеш."
Тя започна да плаче и аз казах: „Виждаш ли, че лампите са запалени в нашата къща и на масата има храна. Това е така, защото мама и татко ходят на работа.” Искам да я възпитам така, както ме възпитаха баба ми и майка ми, показвайки ѝ, че в живота трябва да се работи много. Дъщеря ни расте в друга среда, но все пак трябва да поставим граници..."