Перачката, която промени света

Осеола Маккарти е родена през 1908 година в градчето Хатисбърг, щата Мисисипи. Тя била обикновено афроамериканско момиче и през цялото си детство мечтаела да стане медицинска сестра и да постъпи в Университета на Южна Мисисипи. Но в 6 клас ѝ се наложило да напусне училище, за да се грижи за болната си леля. Така и никога повече не се върнала в училище. Осеола започнала работа като перачка. Всеки ден тя получавала по няколко долара за тежкия си труд. Един ден тя отишла до Националната банка на Мисисипи и помолила да ѝ открият спестовна сметка. В края на всеки работен ден на банката тя идвала и внасяла между 1 и 1,5 долара. Когато я питали за какво спестява, тя отговаряла: "За да се грижа за възрастните си роднини." Баба ѝ умряла през 1944, а майка ѝ и леля ѝ през 70-те, но тя продължавала всеки ден да внася неголеми суми в спестовната си сметка в банката. Банките се сливали, закривали и откривали, но нейните сметки преминавали от една в друга. Веднъж сътрудник на банката предложил на Осеола да преведе част от спестяванията ѝ в облигационен фонд и тя се съгласила без да придава на това някакво особено значение.

75 години Осеола работила като перачка, живеела в стара дървена къща, която наследила от чичо си още през 1947 година. Никога не се била омъжвала и нямала деца. Преди да се пенсионира тя била излизала от пределите на щата Мисисипи само един-единствен път, за да посети Ниагарския водопад като младо момиче. Един ден през 1995 година на сътрудника на банката Пол Логлин му направило впечатление, че вече цяла седмица Осеола не е идвала за да внесе пари в банката и решил да я посети в дома ѝ след работа. Осеола казала, че била малко болна, но вече се чувства добре и още в понеделник ще работи отново, а значи и че ще посети банката за да внесе малко пари. Пол видял пред себе си една уморена възрастна жена с почернели и изкривени от артрит ръце вследствие на тежкия ежедневен труд, но с удивително запленителна усмивка на лицето си. Когато в понеделник Осеола посетила отново банката, Пол ѝ казал, че нейната сметка заедно с тази, която е в облигационния фонд надвишава 250 000 долара и тя спокойно вече може да престане да работи. Първоначално Осеола не повярвала и помислила, че има някаква грешка, но когато я убедили, че това е истина, тя помолила парите да останат в сметката ѝ докато не реши какво да прави с тях. Сътрудниците в банката дълго се опитвали да ѝ обяснят, че повече няма да ѝ се налага да работи и че парите са повече от достатъчни за да обезпечат нейната старост, но Осеола само се усмихвала и им отговаряла, че тя не работи за пари, а че ѝ харесва да носи полза на хората. Когато я попитали какво смята да прави с парите и няма ли да остави нещо от тях за себе си, тя отговорила: "За парите ще измисля нещо специално, а за себе си няма да оставя нищо. Аз все още мога сама да се грижа за себе си!"

Още същата година Осеола дала една част от парите си за дарение на църквата, друга част дала на тримата си живи роднини и с останалите пари създала фонд, а Университетът на Южна Мисисипи, който бил нейната детска мечта, получил дарение от 150 000 долара с бележка: "Искам да създам стипендия за бедни деца, които все още умеят да мечтаят!" Фондът предоставил възможност на афроамерикански деца да получат безплатно образование. Историята бързо се разчула из целия щат, а след това и из цялата страна. Постъпката на Осеола Маккарти вдъхновила много богати бизнесмени и обикновени хора да внесат пари в нейния фонд. През 1997 година медийният магнат Тед Търнър бил дотолкова трогнат от постъпката на Маккарти, че превел 1 милиард долара в нейния благотворителен фонд. Макар, че Осеола живеела само на 6 километра от Университета на Южна Мисисипи, в който като малка толкова много мечтаела да учи, тя никога не била стъпвала в него. Оказала се там по покана на управата на университета за среща със студентите и дълго време не могла да каже и дума от оглушителните аплодисменти на станалите на крака студенти и гости на университета, които я приветствали.

Журналист я попитал: "За какво мечтаете?" "Преди да умра, искам да видя първия студент, получил моята стипендия, да получава диплома. Макар прекрасно да разбирам, че на моята възраст това може и да е невъзможно." отговорила с усмивка Осеола. През 1996 година ѝ дали да носи олимпийският огън, когато преминавал през щата Мисисипи, от ООН ѝ връчили специалната си награда и била наградена с почетна докторска степен на Харвардския университет. Била по всички големи телевизионни канали и на първите страници на всички вестници и списания. През следващите 4 години получила над 300 различни награди и специални премии. Една от тези награди Осеола получила от ръцете на президента Бил Клинтън, който бил възхитен от постъпката ѝ. Тогава се наложило Осеола за втори път през живота си да напусне пределите на родния Мисисипи, за да отиде в Белия дом. На 26 септември 1999 година перачката Осеола Маккарти починала на 92 годишна възраст. Жената, която през целия си живот ежедневно отделяла от залъка си по долар-два за да осъществи на края на живота си една своя мечта. Починала без да успее да види как Стефани Балок става първата афроамериканка с нейната стипендия, която излиза от Университета с диплома в ръка.

Източник: The New York Times

Редакция : Оля Ал-Ахмед

На снимката е паметникът на Осеола Маккарти, а господинът до нея е българин, на когото синът му учи в същия този университет. Стана ми изключително приятно, че има и българска следа в прочулия се в цял свят Университет на Южна Мисисипи