Тони Димитрова изгуби баща си ден преди Великден

Ден преди Великден трагедия сполетя семейството на обичаната бургаска певица Тони Димитрова. В навечерието на най-светлия християнски празник почина баща ѝ. За кончината съобщи тя със сърцераздирателен пост, придружен с две снимки, а под него нейни приятели започнаха да изказват най-искрените си съболезнования. През 2017 година Тони Димитрова загуби майка си, която си отиде след битка с коварна болест. Три години по-късно - през ноември 2020 година, ковидът отне брат ѝ. А преди година тя сподели, че баща ѝ е с деменция и вече не я познавал.

"Ех, как исках тези дни да напиша нещо, да се похваля с няколко неща, но няма!

Чаках! Преди почти седем години майка, преди две години и малко чаках батко, и от доста време чаках теб, татко! Чаках!

Измъчи се ти, сега ще си там, при майка, толкова ти беше самотно без нея! Ще се изненадаш като видиш и батко, ама не си сърди, нямах сили да ти кажа! Добре, че беше деменцията, тя като белина избели всичките спомени, хората и живота ти. Какъв беше само! Умен, благороден, скромен до безумие, идеалист, работлив, мъдър, мълчалив, и още, и още! И красив!

Трудното ти детство и армията те бяха направили железен! Как ядеше бял хляб! От майка знаех, че си гладувал много като малък, и не можеше да му се наситиш! Помниш ли, как ни преподаваше уроци по френски! Пишеше с цветни тебешири по вратата на кухнята (тя ни беше дъска), преподаваше ни с батко граматиката, спрежения, произношение, думи! Знаеше перфектно езика, четеше книги на френски, и имахме много плочи с френски песни! И поезията! Колко поети прочетох и опознах заради тебе! И ме учеше на поетичните стъпки- “ямб”, “амфибрахий”, “хорей”. А всъщност, беше военен. И се пенсионира полковник. Живяхме в Звездец, (ти си беше от там), после Сливен и накрая в Бургас.

Къде работеше последно не знаехме много - ти си идваше в петък вечерта и си тръгваше в понеделник. Нищо не казваше, беше някаква огромна тайна по онова време. И когато минаха много години ми каза, и ме закле никой да не знае! Да де, ама аз веднага казах на батко! И той, умният ми батко само изрече: “Аз така си и мислех!”. Когато майка си отиде, открих някакви твои тетрадки, изписани ситно, ситно с твои мисли. И главна героиня в тях бях аз, много по-малко другите от семейството! Как си ме мислил само! Беше мълчалив в живота, а в тетрадките си крещял тревожно! С много твои изводи не съм съгласна и до днес, защото живота е по-циничен и материален от това, което беше твоят идеал. Но за някои неща беше прав! Да, някои от тези, които обичах и най-често виждаше на масата ми и си мислел за предатели, наистина ме нараниха, но нищо, простено да им е!

Ти никога не можеше да проумееш как се оправям с всичко. И се чудеше дали няма нещо нередно в професията ми, от която не беше очарован. Помниш ли как ми каза: “С този глас -певица?” и после допълни: “Ще те призная ако те чуя по радиото!”

Минаха години, аз работех по ресторанти, барове, таверна и се връщах в сто часа, вмирисана на всичко, което беше кръчмата! Стискаше зъби и не казваше нищо! И не вярваше, че това е моето! След време, като благословия пътят ми пресече Диомов, Маринов, Ненков и се роди “Ах, морето!” И един ден по радиоточката БНР пуснаха песента! И огласи кухнята ни! И аз се развиках:”Тате, това съм аз, да имаш нещо да ми кажеш!” Макар и оскъден на думи, и още повече на похвали, след време ми призна, че се гордееш с мен! И майка ми го каза късно! Вие си бяхте скромни и сдържани!

Мили мой, тих татко, когато родих Магдалена, ви подарих екскурзия до Истанбул, исках да ви благодаря за грижите за нея! Ти ми отказа с някакви витиевати фрази. И се наложи аз да отида с майка. Но когато след години ви подарих екскурзия до Виена ти рязко се възпротиви и си призна защо: “Аз цял живот съм вярвал в една идея, и ако видя, че там е по-добре от тук, как ще живея?” Не беше честно да си толкова чист! И ордените, никога не ги показа, не ги изтъкна! Не ги сложи!

Когато те надви деменцията, когато започна да се губиш, да те намира полицията през нощите паднал, с разбит нос, когато ме питаше къде е майка, да не се сърди, че не идва, ми късаше сърцето! И днес съм със скъсано сърце! Ти тръгна там при майка и батко няколко пъти! Но Д-р Миро те връщаше! И не ти давахме да си отидеш! Нали ти казах преди два месеца: “Няма да ме оставиш, нали?”. И ти обеща! Сега те пускам, тате! Защото се измъчи! Там, с майка и батко бдете над нас! А аз последна от четиримата ще изгася лампата! Сбогом, Тате!