Един 16-годишен модел и ужаса на анорексията

Джорджина Уилкин не бе яла нищо в продължение на дни и се чувствала толкова замаяна, че почти не припаднала в метрото в центъра на Лондон на път за агенция за модели. При пристигането си агентът бил възхитен. Той хвърли един поглед към кльощавата структура на 16-годишната тинейджърка и заявил: "Джорджина, каквото и да правите, продължавайте все така."

За съжаление, Джорджина взела думите на агента присърце и прекарала следващите седем години в борба с анорексията, тежко и страшно недохранване, заради което вътрешните органи на младото момиче започнали да отказват.

И все пак по някакъв начин тя оцеляла и сега иска да извади на показ страшната истина за модната индустрия, която едва не я уби.

Джорджина, сега на 23 г., настоява, че единственият начин, по който може да се помогне на моделите да не се поддават на хранителни разстройства е ако клиентите бойкотират марки, използващи момичета с по-малък размера от 34.

Джорджина започнала да работи като модел още на 15 години. "На първото посещение в агенцията се отнасяха към мен като със следващата Кейт Мос. Бях изключително поласкана и развълнувана - както и майка ми. Тя винаги е била много ентусиазирана от моите успехи, но не знаеше много неща за моделите и начина им на живот“, разказва тя.

На второто посещение в Агенцията обаче Джорджина вече започва да се ориентира към по-коварни страна на индустрията. "Снимаха ме, за да проверят дали съм фотогенична и след това започнаха да измерват всеки сантиметър от мен, чак до върховете на пръстите ми. Бързо разбрах, че тялото ми е просто продукт, който да проучват и критикуват."

Не след дълго момичето е избрано за фотосесия в Япония, но условието е да свали 8 см от бедрата си и 3 см от талията си.

Загубата на тегло се превърнала в мисия за Джорджина. "Не ядях или ядях толкова малко. Пропусках закуските, прекарвах обяда в училищната библиотека, а вечер казвах на родителите си, че ще вечерям у приятел, за да не се налага да сядам с тях на масата.“

Момичето загубило толкова много килограми и въпреки това при всяко ходене в агенцията тя била снимана и измервана и й се казвало, че трябва да намали още някой и друг сантиметър.

"Бях най-слабата сред момичетата и получавах всяка работа. Дори отказвах да работя за  фирми за бижута, защото пръстите ми са прекалено широки", разказва тя.
Всеки следващ ангажимент на момичето бил по-страшен и по-страшен. Едва на 16 тя трябвало да оцелява на кофеин и енергийни напитки, без храна и без много сън. А след всяка изява от агенцията й напомняли, че трябва да отслабне. "Никой не ядеше на фотосесиите, които можеха да продължат цял ден, а ние оцелявахме на адреналин и кофеинови напитки. В случаите, че не се събираха в някоя рокля, се чувствах толкова унизена“.

През лятото на 2007 г. по настояване на родителите й Джорджина е приета в болница с диагноза анорексия и прекарва пет месеца на лечение.

Няма начин в Агенцията да не са знаели, че съм болна от анорексия.Устните и пръстите ми бяха сини, защото бях толкова слаба, че сърцето ми се бореше, за да изпомпва кръвта в тялото ми. На гримьорите им се налагаше да ги покриват с фон дьо тен“, разказва момичето.

"Не бях само аз - знам за най-малко шест други модели, на които продължавам да виждам снимки във водещи модни сайтове, които също са анорексички. Те имат същите издайнически посинели устни и ръце.“

"В болницата лекарите не криеха факта, че животът ми е в опасност. Моите жизненоважни органи бяха под такова напрежение, че имаше опасност сърцето ми да спре или бъбреците ми да откажат.“ След като е изписана от болницата Джорджина успява да убеди родителите си, че е излекувана и няма да се върне към гладуването и може да се върне обратно към работата си на модел.

Въпреки това, старите навици бързо изплуват на повърхността и Джорджина започва да гладува отново. Твърде често момичето чувало от агенти и стилисти: "Може да се направи много по-добре, ако си малко по-слаба“ или "Имаш толкова много потенциал, но би било добра идея да тренираш малко, за да свалиш някой и друг сантиметър.“

Призракът на анорексия продължил да я преследва до такава степен, че през миналата година тя отново стигнала толкова опасно поднормено тегло, че трябвало отново да влезе в болница. Освен че е хранена насила и получава консултации с психолог, този път на Джорджина  й предписват антидепресанти и лекарства против стрес.

Сега момичето е добре, уверена, че е преодоляла страшната болест и дори има амбиции да стане интериорен дизайнер. Тя говори за анорексията си и преживяното по време на неотдавнашната Седмица на модата в Лондон.