Загубата на чувството за цел и смисъл в живота може да е ранен признак на деменция

Деменцията е ужасяващо заболяване, което променя човек до неузнаваемост. Често пъти предразположените към него проявяват ранни признаци, но нито те самите, нито близките им забелязват това. Понякога симптомите могат да бъдат объркани с депресивни състояния и погрешно да се смята, че човекът просто е паднал духом поради умора или несполуки.

Един от ранните признаци е загубата на чувството за цел и смисъл в живота, пише CNN.

Това е много специфично и трудно може да бъде описано в една категория. Най-общо казано става дума за индивидуалното усещане на всеки, че трябва да върви към някаква цел, да се опитва да постигне нещо и да има смисъл в живота си. Без такова усещане качеството на живот намалява, твърдят учени. Това важи с голяма сила за зрялата възраст и старостта на един човек.

Всъщност усещането за смисъл е основата на доброто психично здраве, посочва се в изследването, цитирано от CNN, предава profit.bg. То е проведено сред 22 668 души в САЩ и резултатите му бяха публикувани наскоро.

„Хората с деменция често посочват, че са изгубили мотивацията си да се занимават с неща, които по-рано са им носели удовлетворение. А хората, които имат усещане за цел и са съгласни да участват в различни дейности за трениране на паметта, запомняне на думи, показват по-малък когнитивен спад в по-късните години от живота си“, пише в проучването.

Според д-р Анджелина Сютин от университета във Флорида то не е единственото с подобни резултати. По-ранни проучвания сочат, че хората, намиращи смисъл в живота си, по-рядко се разболяват от Алцхаймер или някакъв вид деменция.

Как се стига до тези резултати?

Учените събират данни за десетки хиляди хора от две големи проучвания, проведени в рамките на 15 години. Участниците са оценявани по няколко пъти в този период като е търсена зависимост между влошаване на състоянието им и усещането за цел в живота.

Установява се, че и преди диагностицирането много от хората посочват, че вече не намират смисъл наоколо. С развитието на болестта това усещане се засилва неимоверно. Тази тенденция също не е изнендваща предвид факта, че отдавна се знае, че умственото здраве се влошава рязко след откриване на болестта.

Може ли да се помогне?

Усещането за смисъл е строго индивидуално и универсална рецепта не може да бъде дадена. Но е много важно, че живот на другия полюс – в апатия – е много по-лошият вариант.

Дори диагностицираните вече със заболяване трябва да полагат усилия да се чувстват добре със себе си. Хората около тях, дали медицнски работници или семейство и близки, също не бива да забравят това. Важно е болният да бъде ангажиран с нещо. В този смисъл прекалената грижа може да му навреди. Затова е добре да бъде оставян сам да върши някои неща, стига да може.

Грижата за болния не трябва да е насочена само към последствията от заболяването, казват специалистите. Това е един комплексен процес, който трябва да бъде насочен към личността му и да се направи опит той да запази връзката със собствената си идентичност.