Защо не харесвате собствения си глас на запис

За много хора слушането на собствения им глас на аудиозапис е цяло изпитание. Повечето не могат да го познаят и не го харесват. Той е или по-тънък, или по-висок. С една дума – противен. Записът не лъжи, което означава, че околните също го чуват това, което възпроизвежда той.

Обяснението на специалистите е, че звукът изминава определен път, преди да попадне във вътрешното ни ухо. Всеки звук, който чуваме дефакто е един разпръснат във въздуха звук, което разпръскване е съпроводено с колебания. Вътрешното ухо „улавя” тези колебания, „излива” ги в главата през ушния канал с помощта на движението на тъпанчетата. След това вибрациите преминават във вътрешното ухо и се превръщат в сигнали, които слуховия нерв предава на мозъка, където се дешифрират. Вътрешното ухо обаче на улавя само тези колебания. То възприема и тези вибрации, които възникват вътре в организма. Затова, когато се чувате на живо вие чувате и двата вида вибрации и тогава гласът ви звучи по друг начин. А на различни места звукът се чува по различни начини. Именно с това се обяснява разликата между гласа на живо и този на запис.