Започват "мръсните дни": ето какво не бива да правим

След Бъдни вечер и Коледа започват "мръсните дни", чийто край е на 6 януари (Йордановден). Някога се вярвало, че тогава нощем обикалят всевъзможни таласъми, вампири, караконджули, бродници, мамници и други страховити същества от невидимия свят. Като предпазно средство против тях в миналото се налагало спазването на някои забрани и ритуали, пише БЛИЦ.

Жените не бива да вършат обичайните си домакински дейности – месене на хляб, предене на прежда. Специално за вълнената прежда забраната е строга, защото тя се получава от овце и преденето ѝ може да предизвика вълците.

Не се мие и пере, но все пак водата може да се използва за такива цели, ако в нея са пуснати стръкове пелин. Не бива да се правят панихиди, нито да се опяват починали хора.

Не трябва да се зачеват деца, защото ги чака лоша орисия.

Прозорци, комини и порти се закичват с клонки от хвойна и черен глог; рисуват се с катран защитни кръстове; прикрепват се пити от слънчоглед, които представляват щитове срещу злите отвъдни създания.

Пепелта от огнищата не се изхвърля, защото по нея ходят злите духове, които я използват като своеобразна мека килимена пътека. В периода на "мръсните дни“ тя притежава лековити качества и може да бъде използвана за лечение на занемарени и хронични заболявания.

Не се поема на дълъг път, за да не бъдат срещнати таласъми. Също и на воденица не се ходи, защото караконджулите само това и чакат: да дойдат непредпазливи мливари, за да им спрат водата.

Новородено бебе в тези дни изисква особено внимание: момчето ще бъде залюбено от змеица, момичето ще го открадне змей горянин. За да се опази, трябва за три дена три жени под комина да ушият ризка от чисто нова, току-що изпредена и изтъкана вълна, с която да го облекат.

Водата в котли, менчета и бардучета (стомни) била захлупвана, за да не бъде замърсена от караконджули.

В народната митология за "мръсните дни“ караконджулът (някъде го произнасят в среден род – караконджоло) играе основна роля. Той прави бели и пакости, но от тях не настъпват трайни вредни последици. Ако се вгледаме във външния му вид така, както го рисува въображението на народа, с изненада ще открием добре познатия ни образ на кентавъра от древногръцката митология – получовек-полукон.

Караконджулът е четирикрако същество: от главата до предните крака има човешки вид, а останалата, задната част на тялото му е конска. Има и крила, с които лети. В съзнанието на българите, вероятно още в епохата на древните траки, се е получило преплитане с образа на митологичния кентавър, като в резултат се е породило друго странно създание – караконджул.

По време на "мръсните дни“ в България в миналото навън не се излизало без скилидка чесън, а най-добре цяла глава чесън в пазвата – злите създания бягали от миризмата му. Желателно било чесънът да бъде прикаден от свещеник, за целта го вземали направо от трапезата на Бъдни вечер. Със същата защитна цел и коледарите, преди да поемат през нощта на обиколката си, пиели вода, в която имало въглени от бъдника и също била прекадена.