Сънят има решаваща роля за формирането на спомени

Сънят има ключова роля за формирането на спомени, показват две проучвания, цитирани от електронното издание “Юрикалърт”, предава БТА.

Сънят - или липсата му - оказва много силно въздействие върху невроните в хипокампуса, твърдят изследователи от Мичиганския университет.

Представете си, че сте студент, подготвяте се за изпит, който е след броени дни: дали ще издържите цяла нощ, или ще си дадете почивка? Както знае всеки, който се е взирал в учебник, липсата на сън може да затрудни доста запаметяването на информация.

Две нови изследвания на учени от Мичиганския университет разкриват защо това е така и какво се случва в мозъка по време на сън и при липсата му, за да помогне или пък попречи при създаването на спомени.

Определени неврони могат да бъдат насочени към специфични стимули, казват експертите. Например плъхове в лабиринт имат неврони, които се активизират, след като гризачите достигнат до определени места в затвореното пространство. Тези т.нар. неврони на мястото са активни и при хората, като им помагат да се ориентират в околната среда, отбелязват специалистите.

Изследването, представено в списание "Нейчър" и ръководено от д-р Камран Диба, доцент по анестезиология в Медицинския факултет на Мичиганския университет, се фокусира върху невроните в хипокампуса - структура, разположена дълбоко в мозъка и свързана с паметта.

Учените установяват, че има начин да се визуализират невронните модели, свързани с дадено място по време на сън. В хипокампуса се наблюдава активност на всеки няколко секунди в продължение на много часове по време на състояние на покой и сън. Изследователите са заинтригувани от синхрона на протичащите пулсации и колко далече се разпространяват. Смята се, че така невроните създават и актуализират спомени, включително и за място.

За целите на изследването екипът измерва мозъчната активност на плъхове по време на сън, след като гризачите са преминали през нов лабиринт. Експертите за първи път успяват да проследят невроните, които реагират на определени места в затвореното пространство.

"Да кажем, че един неврон предпочита определен ъгъл в лабиринта. Можем да видим, че той се активира заедно с други, които показват подобни предпочитания по време на сън. Но понякога неврони, свързани и с други области, могат да се активират тази клетка. Когато обаче поставим гризача отново в лабиринта, предпочитанията на невроните за местоположение се променят в зависимост от това с кои клетки са се активирали по време на сън", казва Камран Диба.

Използваният от специалистите метод позволява да визуализират действията на невроните в реално време.

Също така дава допълнителна информация в подкрепа на лансирана преди време теория, че реактивирането на невроните по време на сън е част от причините, поради които той е важен за спомените.

Екипът на д-р Камран Диба иска да проучи и какво се случва в мозъка при лишаването му от сън. Във второто проучване, също публикувано в "Нейчър", изследователите сравняват последователността на реактивирането на невроните по време на сън и при липсата му.

Те откриват, че активността им е по-висока по време на сън в сравнение с периода на недоспиване. "В почти половината от случаите обаче реактивирането на преживяването в лабиринта беше напълно потиснато при лишаването от сън", отбелязва Диба.

Когато лишените от сън гризачи успеят да наваксат със съня, реактивацията на невроните леко се възстановява, но никога не достига тази на плъховете, които спят нормално. Освен това възпроизвеждането на ситуации също е доста нарушено и не се възстановява при връщане към обичайния сън.

Откритията показват пагубното въздействие на лишаването от сън върху паметта, категорични са специалистите от Мичиганския университет. Те планират да продължат изследванията си в тази сфера.