Как мазнините увреждат мозъка

Затлъстяването може да има вредни ефекти върху мозъка, а физическите упражнения могат да противодействат на много от тях. Това показват нови сложни  неврологични експерименти с мишки, дори в момент когато животните не губят много от теглото си, пише в статия вестник „Ню Йорк Таймс“.

Въпреки че е невъзможно да се каже, дали човешките мозъци реагират точно по същия начин към мазнините и физическата активност, данните, получени от изследването предлагат още една причина да излезем навън и да поспортуваме.

От известно време се знае, че затлъстяването може да промени способностите и познанията у животните. Минали експерименти с лабораторни гризачи отчитат, че затлъстелите животни показват слаба памет и умения за учене в сравнение с техните себеподобни с нормално тегло. Те не разпознават познати предмети или припомни в обстановката на лабораторията.

Но учените все още не са разбрали как наднорменото тегло влияе на мозъка. Мастните клетки произвеждат и отделят вещества в кръвния поток, който тече в други части на тялото, включително сърцето и мускулите. Там тези вещества започват биохимични процеси, които могат да доведат до лошо здравословно състояние.

Много хора смятаха мозъкът би  трябвало да е изолиран от тези вредни ефекти тъй ксто в него няма мастни клетки и се намира зад защитна кръвно-мозъчната бариера, която обикновено блокира навлизането на нежелани молекули.

Въпреки това, последните обезпокоителни проучвания при животните показват, че затлъстяването отслабва тази бариера, дори може да я повреди и да я направи пропусклива.

Последиците от това пропускане са в центъра на нови неврологични експерименти, проведени от изследователи в  университета в Аугуста, САЩ и публикувани миналия месец в „The Journal of Neuroscience“.

За изследванията си, учените събрали дебели мишки. От заседналия начин на живот и изобилната храна мишките били натрупали повече мастни клетки, а в кръвта им се образувало вещество наречено интерлевкин 1, което причинява възпаление. Оказало се, че това вещество разрушава защитната бариера на мозъка и навлиза в области като хипокампуса, където се трупат знанията и паметта.

Изследователите също така отбелязали изключително ниска мозъчна активност при тези гризачи и нарушена функция на синапсите, които свързват един неврон към друг и предават информация.

Но дали повишеното количество мастни клетки е основната причина за промените в мозъка на животните все още не е ясно. "Може да са били допринасящи“ и други физиологични фактори, казва Алексис Странахан, професор в Медицинския колеж на Джорджия, който ръководи изследването. За да се изолира влиянието на мазнините, учените просто отстранили голямата част от тях. След възстановяването, в кръвта на мишките не били открити почти никакви следи от интерлевкин 1  и съвсем скоро те отново можели да решават когнитивните тестове, които бъркали преди операцията.

За да се подсигурят учените направили и обратния тест като вкарали мазнините в мишките. Почти моментално те отново започнали да бъркат в тестовете. Резултатите убедително показали, че мазнините са основната причина за когнитивните възможности или невъзможности на мишките.

Следващата стъпка в експериментът била да накарат мишките да правят физически упражнения. Това също довело до много успешни резултати. Докато затлъстелите гризачи смъквали тегло те увеличавали и своята мозъчна активност. Въпреки, че теглото им останало същото, мастните тъкани се превърнали в мускули и подобрили значително когнитивните си познания.