Георги Христов с откровения за любовта и живота си

Георги Христов призна, че е влюбен. „Има човек до мен, който ме прави безкрайно щастлив. Човек, който ме зарежда и когото обичам. Казвам „Обичам те“ всеки ден многократно, защото утре може да е късно“, признава певецът. Той обаче крие своята любов далеч от любопитните очи, защото личният му живот не интересува никого, пише Biograph, цитиран от marica.bg.

Много се дразни на въпроси дали съжалява, че не е създал деца на 60 години защото има прекрасно семейство. „Нито съм сирак, нито съм подхвърлено дете. Имам чудесно семейство, имам прекрасни племенник и племенница“, споделя изпълнителят на „Черно ѝ бяло“.. Най-тежкият момент в живота му е загубата на майка му, която си отиде от този свят от рак преди седем години. „Опитвам се да го приема, но това е много трудно.

Този човек за мен беше всичко. Липсва ми, защото знам, че не мога да я срещна и да я прегърна“, не крие болката си певецът. Оттогава преди всеки свой концерт той говори мислено с майка си с думите:

Майко, пея за теб и за всички души, които ще ме слушат от оня свят.

„Приживе тя винаги идваше на моите изяви и беше много щастлива, а преди това винаги се притесняваше. Тя живееше моя живот. Най-ценният урок от нея е да бъда такъв, какъвто съм. Да не се променям, да отстоявам себе си на всяка цена, без разбира се, да преча на другите“, обяснява Георги Христов, който живее в голяма къща. Денят му започва с чаша кафе и упражнения за тонус, с уреди и скачане на въже. Признава, че преди е имал проблеми с килограмите. В къщата му има и сауна, в която прекарва по половин час на ден. Там освен, че чисти токсините и се зарежда с енергия за деня, обича да чете, да пише текстове и да ги разучава. Харесва кънтежа на будоара си и там често изпълнява новите си песни за първи път.

Разкрива, че няма никакви корекции на лицето си, защото много го е страх.

Не прави и нищо специално за гласа си преди концерт. Точно обратното пие алкохол с много лед, както и леденостудена сода, от хладилника. Затова смята, че има най-дресираният глас у нас. „Колкото повече робуваш на нещо, толкова то става по-нежно и склонно към заболяване. Никога не съм го жалил и съм викал, и съм крещял, и съм пял с голям глас. Не съм можел да приказвам - изляза на сцената, гласът е там. Не знам дали се притеснявам преди изява. Това е много странно усещане.

Аз преди концерт умирам.

На всеки концерт умирам - без значение къде, пред колко хора. Който ми каже, че не се притеснява, преди да излезе, значи си е сбъркал професията и трябва да приключи моментално с нея. В мига, в който обаче стъпя на сцената, на първата секунда, всичко отпада и аз забравям за напрежението“, споделя звездата. Той не обича да е сам преди концерт и да се съсредоточава. Точно обратното -събира се с най-близките си и разказва смешни вицове само и само да не мисли какво ще му се случи след малко. Сред най-близките му приятели сред колегите е Нели Рангелова, която нарича „сестра ми“, особено след като и двамата загубиха майките си по едно и също време. Има обаче и колеги, които той презира.

„Допускал съм много греши, но се уча от тях, а от някои дори не се и уча и ги повтарям многократно. Както искам да ми прощават тези грешки, така искам и мога и да прощавам, но не го правя до безкрайност. Аз прощавам един път. И после забравям, че тези хора съществуват. Аз не мога да мразя, аз презирам. Омразата е чувство. Има хора, които презирам, и в моята гилдия има няколко такива“, категоричен е Георги Христов.