Деян Донков стана на 50

Обичам да живея без страх и без очаквания. Вярвам в здравия разум, който върви по вертикалата. Вярвам, че човек е свързан ментално с много по-голяма сила от тази, която си мислим, че обслужваме тук. И затова вярвам, че спасение има.

Думите на Деян Донков са от интервю, което дава за БТА през 2022 г. Във вторник, 27 август, актьорът празнува кръгла годишнина, предаде dariknews.bg.

Като артист смятам, че с този контакт – между зрител и актьор, в киното и в театъра можем да спасяваме души, казва още той. „Всяка моя следваща роля е предизвикателство и винаги съм изненадан от новите неща, с които трябва да се справя. В професионален план винаги има предизвикателства и изненади. В личен план – слава Богу, децата и семейството ми са здрави. Гледам да се радвам на простите неща, малките неща също да ме радват“, допълва той.

Деян Донков е роден на 27 август 1974 г. във Видин. През 1997 г. завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, в класа на професор Енчо Халачев и Снежина Танковска. Магистратурата си завършва при професор Крикор Азарян.

Дебютира в ролята на Сольоний в „Три сестри“ от А. П. Чехов, в театър „София“. През годините работи на сцените на „Българска армия“, „Зад канала“, „Сфумато“, „Възраждане“, „Сълза и смях“, Държавен сатиричен театър – в постановките „Напразните усилия на любовта“ от Уилям Шекспир, „Любов в Мадагаскар“ от Петер Турини, „Една любов на Жуан“ по Достоевски и Пушкин, „Опасни връзки“ от Шодерло дьо Лакло, „Братя Карамазови“ по Достоевски, „Хамлет“ от Уилям Шекспир, „Платонов“ от А.П.Чехов. Има значими и успешни роли на сцената на Театър „Българска армия“ в „Предградие“ от Ерик Богожян, „Буре барут“ от Деян Дуковски, „Бая си на бълхите“ от Боян Папазов, „Троил и Кресида“ от Уилям Шекспир, „Метеор“ от Фридрих Дюренмат.

„Понякога имам такова усещане, че комуникирам с нещо от друг порядък. И това е наистина божествено усещане. Чувствам, че свещенодействам някак си в определени моменти... Това осмисля нещата, които се правят на сцената. Иначе, просто седиш и се превръщаш в една суетня на сцената, която се чуди къде да си завре ръцете... И това сме го наблюдавали, и звучи доста нелепо“, казва актьорът.

През 1999 г. изиграва ролята на Валмон в постановката „Опасни връзки“ и получава „Аскеер“ за изгряваща звезда, след което през годините е отличен с още три награди „Аскеер“. Носител е на „Златна роза“ за главна мъжка роля за филма „Емигранти“, както и на два приза „Икар“ за участието си в „Бая си на бълхите“ и „Платонов“. Участвал е още във филмови проекти като „φ1.618“, „Потъването на Созопол“, „Цветът на хамелеона“, „Каръци“.

От 2003 г. е в трупата на Народен театър „Иван Вазов“, където по-значителни негови роли са Беляев в „Месец на село“ от Иван Тургенев, Отело в „Отело“ и Кент в „Крал Лир“ от Уилям Шекспир, Дон Жуан в едноименната пиеса на Молиер, Богомолецът в „Бетовен 21“ от Константин Илиев, Иванов в „Иванов“ и Лопахин във „Вишнева градина“ от А. П. Чехов, Сирано в „Сирано дьо Бержерак“ от Едмон Ростан, Жан в „Госпожица Юлия“ от Аугуст Стриндберг, Борил в „Процесът срещу богомилите“ от Стефан Цанев, Хектор Хъшабай в „Дом за разбити сърца“ от Бърнард Шоу, Макмърфи в „Полет над кукувиче гнездо“ от Кен Киси, Калигула в „Калигула“ от Албер Камю, Ричард в „Любовникът“ от Харолд Пинтър, Дмитрий Карамазов в „Братя Карамазови“.

„Аз лично дълги години бях по-ангажиран в Народния театър и това беше моята паралелна реалност. Играех по-интензивно, тежки роли, по-често. Общо взето, често пътувах в света на представлението, което трябваше да се играе. Това е лично моята паралелна реалност. За другите артисти не мога да кажа. Но щом се занимават с изкуство, те имат и един друг свят, вътрешен свят, въображението и всичко това, което е негов израз. На мен моята реалност ми липсва. Така се случи, че доста неща не се играят, да не кажа – почти всичко, което играехме. И това се оказа доста болезнено... Защото никой не е очаквал нещата да се развият толкова рязко. Аз дори спрях да си задавам въпроси, защото някак си прозрях, че не само КОВИД е причината, но и нещо друго се случва в този театър. Никак не е красиво, но, ако бях режисьор на някои от постановките, в които играя, сигурно щях да се поинтересувам по-живо какво се случва с моите спектакли и защо не се играят“, коментира Донков през 2021 г.

Деян Донков има син от актрисата Анастасия Ингилизова, който е кръстен на баща си – Деян. Вторият му син Христо се ражда през 2016 г., а третият – Йоан, през 2021 г. Майката е актрисата Радина Кърджилова.