Хилядолетни кости, открити на океанското дъно, разкриха нови сведения за изчезнал човешки вид

Останки от Homo erectus – изчезнал човешки вид, смятан за наш пряк еволюционен предшественик – бяха открити на морското дъно край бреговете на Индонезия, в протока Мадура. Уникалните находки разкриват съществуването на неизвестна досега популация от H. erectus, която вероятно е съжителствала или дори обменяла културни практики с по-модерни човешки видове.

По време на последната ледникова епоха – преди около 140 000 години – днешният Индонезийски архипелаг е бил част от обширен континент, известен като потопената Сундска земя (Sundaland). Новите открития показват, че тази територия е била не само богата на фауна, включително речни акули, хипопотами и степни гиганти като стегодона (праисторически роднина на слона), но и обитавана от хора.

Фосилите са били извлечени по време на строителен проект за създаване на изкуствен остров край Сурабая, при който са били преместени над 5 милиона кубически метра морски пясък. Именно там изследователят Харолд Берхюйс от Университета в Лайден открива костни фрагменти, които по-късно се оказват останки от Homo erectus – един от последните представители на вида, живели на остров Ява преди изчезването му преди около 108 000 години.

Сред находките учените откриват резки от рязане върху костите на животни, което свидетелства за ловна дейност – включително върху костенурки и тревопасни бозайници от семейство говеда (бовиди). Това е най-ранното доказателство за лов на костенурки в Югоизточна Азия. Изненадващо, H. erectus изглежда е проявявал ловни стратегии, характерни за по-модерни човешки видове като денисовците и неандерталците, което поставя въпроса: става ли дума за независимо развитие, или за културен обмен между различни хоминиди?

„Възможно е да са възприели тези техники чрез контакт с други човешки видове“, казва Берхюйс пред Live Science.

Общо са идентифицирани 6 372 фосила от 36 животински вида, включително такива от влечуги като комодския варан (Varanus komodoensis) – днес застрашен, но в миналото вероятно основен хищник в Сунда. Това е първото систематично проучване на фосили от потопената част на региона, което открива възможен ключ към разбирането на еволюционната динамика между различните човешки видове в Югоизточна Азия.

Откритията, публикувани в списанието Quaternary Environments and Human, хвърлят нова светлина върху сложната история на човешката еволюция и подчертават, че ключови отговори на нашето минало могат да се крият не само в пещерите и планините, но и под повърхността на морето.