Плагиат и крадец ли е бил Уилям Шекспир?

Може ли най-великият драматург в историята на английската литература да е бил не толкова гений, колкото гениален крадец на идеи? Това твърдят група литературни изследователи, които откриват тревожни прилики между творчеството на Уилям Шекспир и пасажи от емблематичната „Божествена комедия“ на Данте Алигиери. Ако се окажат прави, това би било едно от най-големите преосмисляния в световната културна история.

Всичко започва с поредица от бележки, открити в старо издание на "Ад" – първата част от "Божествена комедия" – съхранявано в Британската библиотека. Според италианския писател и изследовател Франческо Сорти, ръкописните бележки показват подозрително сходство с теми, образи и дори конкретни изрази в творчеството на Шекспир.

„Това е първото физическо доказателство, че Шекспир е бил изложен на Данте и че е използвал елементи от творбите му по начин, който би могъл да се разглежда като плагиатство“, заяви Сорти пред италианските медии. Според него някои от най-красноречивите пасажи в Хенри IV и Зимна приказка носят почерка на Данте – не само като дух, но и като директна лексика.

Ключова фигура в тази литературна мистерия е Джон Флорио – англо-италиански учен, полиглот и преводач, който е живял и работил в същия период като Шекспир. Близкият му достъп до литературните кръгове от епохата на Елизабет I, както и доказаните му познания по италиански, го превръщат във възможен посредник между английския бард и италианския гений.

Изследователката Мариана Янаконе от Университета Инсубрия в Италия посочва, че именно Флорио е бил собственик на екземпляра от Божествена комедия, в който са открити анотациите. Американски учен успява да проследи изданието до конкретна година и печатар, а Янаконе открива, че почеркът по страниците е идентичен с този на Флорио. Това е потвърдено от експерти по палеография.

Езиковите доказателства

Още по-смущаващи са лингвистичните паралели. Изразът „светски слух“ – използван от Данте – се появява почти дословно в Хенри IV. В Зимна приказка, Шекспир пише: „тъй като моите желания не са пред моята чест“ – реплика, която според експертите напомня както по форма, така и по съдържание на моралните дилеми, разгърнати в "Чистилище", втората част от трилогията на Данте.

Макар Божествена комедия да не е била преведена на английски преди 1782 г., това не означава, че Шекспир не е могъл да се докосне до съдържанието ѝ. Флорио е автор на два италианско-английски речника, които съдържат думи и фрази, използвани от Данте – речници, които, според архивни данни, са били популярни сред писателите в Лондон по това време.

Скептицизмът на традиционалистите

Разбира се, не всички са убедени. Видни шекспироведи като професор Джонатан Бейт от Оксфорд твърдят, че липсват недвусмислени доказателства, че Шекспир е чел Данте, още повече че не е владеел италиански. Според тях съвпаденията са по-скоро литературни архетипи, които и двамата автори черпят от класическата традиция – Библията, Омир, Вергилий.

Но привържениците на новата теория отвръщат, че съществува твърде голяма последователност на езикови, тематични и стилистични прилики, за да бъдат случайни.

Дали Уилям Шекспир е бил вдъхновен, повлиян или направо заимствал от Данте? Доказателствата засега са косвени, но нарастващи. Това, което остава сигурно, е, че митът за „неприкосновения бард“ от Стратфорд е по-крехък, отколкото мнозина са склонни да признаят.