Защо кучетата изместват бебетата в страните с намаляващ прираст?

Все по-често младите хора в западния свят заменят родителството с грижата за домашен любимец – често наричан с умиление “furbaby” (бебе с козина). Докато раждаемостта в страни като САЩ, Канада, Австралия и голяма част от Европа спада, броят на домакинствата с куче нараства стабилно, достигайки между една трета и половината от всички семейства.

Ново теоретично изследване на етолозите Лаура Жийе и Енико Кубинии от университета „Йотвьош Лоранд“ в Унгария разглежда дълбоките културни и социални причини зад тази тенденция и повдига въпроса: какво означава „семейство“ в XXI век?

Кучетата от хилядолетия са близки спътници на човека. В миналото партньорството между хора и кучета е било предимно прагматично – за лов, защита и помощ в ежедневието. Днес обаче ролята им еволюира значително. Те се превръщат във фигури на привързаност, грижа и емоционална подкрепа, особено в градска среда, където семейството все по-често се определя не от родствени връзки, а от избор.

Разходка по търговските улици на Лондон, Париж или Ню Йорк често ще ви срещне със сценки като шицуто Джуджу, седнало на кафе със стопанката си, или френския булдог Капитан Джак в карирана ризка – символи на една нова форма на съвременното родителство.

Кучето не е дете, но е нещо специално

Изследователите обаче подчертават, че само малцинство от собствениците действително възприемат кучетата си като деца. „Противно на разпространеното мнение, повечето хора избират куче именно защото то не е като дете и те уважават специфичните му нужди като животински вид“, казва д-р Кубинии.

Проучването, публикувано в списание European Psychologist, предлага интересна перспектива: човешката нужда от грижа и емоционална връзка не е ограничена до собствените ни видове. Кучетата и децата не се изключват взаимно, но при социален и икономически натиск, много хора избират по-малко ангажиращия вариант.

Защо все повече хора се отказват от това да имат деца?

Жийе и Кубинии отбелязват, че макар грижата за куче да изисква време, внимание и средства, ангажиментът се възприема като по-малко обременяващ от отговорността по отглеждане на дете. В САЩ например разходите за дете са нараснали с над 35% само за последните две години, според последни икономически проучвания.

Към това се прибавят и други фактори:

• Неувереност за бъдещето на планетата

• Самота и липса на социална подкрепа за младите родители, особено жените

• Нарастващи изисквания към работещите майки

Резултатът: все по-малко хора се чувстват готови да поемат ролята на родители в традиционния смисъл.

Важно е да се отбележи, че кучетата не заместват непременно децата, а по-скоро запълват емоционални и социални празнини. В много случаи грижата за куче съществува успоредно с грижата за деца. Това според изследователите подсказва, че човекът е еволюирал с вроден стремеж към грижа – независимо дали става дума за хора или животни.

С напредването на възрастта и задълбочаващата се епидемия от социална изолация, особено в развитите страни, ролята на домашните любимци като източник на подкрепа, принадлежност и стабилност става все по-значима.

Капитан Джак и Джуджу не са просто „заместители на деца“ – те са важна част от новото семейство, такова, каквото го създаваме в един свят на промени, избори и нови дефиниции за близост.