Светлин Тачев пред ФАКТИ: „ДПС-Ново начало“ победи във войната по всички фронтове крилото на Ахмед Доган

Какви са електоралните нагласи към момента… Имаме затишие, задава се вълнение или нещата изглеждат спокойни. Пред ФАКТИ говори политологът Светлин Тачев от социологическа агенция „Мяра“.

- Г-н Тачев, преди дни пуснахте последното си социологическо проучване на „Мяра“. ГЕРБ-СДС води с 26,9%, но за второто място се води люти битка - ПП-ДБ (13,9%), „Възраждане“ (13,7%) и ДПС-Ново начало (13,6%). Кой как би тежал на второто място, защото то е важно предвид това, че партията получава папка и мандат за съставяне на правителство?
- Трябва да подчертая, че това е моментна снимка на електоралните нагласи. Определено, най-интересната битка, ако изборите бяха в момента на това изследване, щеше да е за второто място, където три формации се движат в „пакет“. ПП-ДБ са втори, но има известна ерозия при тях заради сътресенията, които претърпяха. „Възраждане“ постигат някакво утвърждаване на позициите си вероятно заради по-твърдите си послания и действия, а „ДПС-Ново“ начало укрепва – това вероятно се дължи на победата във войната с Ахмед Доган за наследството на ДПС, както и с офанзивността на лидера ѝ Делян Пеевски. Активността му напоследък, особено в атаките срещу ПП-ДБ, обаче всъщност може да има обратен ефект спрямо демократичната общност. Колкото повече ги атакува, толкова повече ги сплотява. Това е възможност за тях да увеличат мобилизационния си потенциал. Иначе за тези три формации, второто място има както символна, така и техническа роля за съставяне на правителство след избори.

- ДПС-Ново начало събра ли вече пълния електорат на ДПС на едно място?
- „ДПС-Ново начало“ победи във войната по всички фронтове крилото на Ахмед Доган. Моментната снимка на електоралните нагласи показва, че АПС губи позиции и остава трайно под чертата с 2,6%. Със сигурност все още има хора, които симпатизират на автентичните идеи на ДПС. Проблемът на ДПС обаче ми се струва, че е поколенчески, защото се сменят генерациите в тази общност.

- Ахмед Доган заяви, че ще прави нова партия. Какъв потенциал има тя…
- Струва ми се, че нова партия на Доган трудно ще може да се наложи на политическата сцена. Много зависи как ще се създаде тази формация. Ако старите кадри доминират, запази се партийният модел на старото ДПС, не се даде път на младите, не съм оптимист. Да не забравяме и че все пак Ахмед Доган създаде политически Делян Пеевски, нарече го „феномен“ и му предостави властта в партията.

- БСП получава 6,7%, а МЕЧ – 6,6%. Какво показват тези данни?
- По отношение на БСП, Столетницата не е в особено добри позиции. Сривът и в последните години я сви до нишова формация и остави лявото пространство във вакуум. Участието ѝ в управлението със сигурност ѝ води допълнителни негативи.

Една евентуална бъдеща партия на Румен Радев може да ѝ нанесе непоправими щети.

МЕЧ, от своя страна, показва потенциал. Наличието ѝ в Народното събрание, както и това на „Величие“, е пример, че все пак има търсене на алтернативи. МЕЧ се опитва да бъде градивен опозиционен елемент – използва възможностите си да говори с различните враждуващи формации сред опозицията и да е техен мост. Вероятно това се харесва и сред избирателите.

- Според вашето изследване ИТН е с 5,3% и влиза в следващото НС. Участието на ИТН в управлението носи повече ползи или вреди…
- Както при БСП, така и при ИТН, вредите са много повече от ползите. Струва ми се, че има разминаване между действията на партийните елити и електоратите им. И двете партии бяха основни политически противници на ГЕРБ. БСП повече от едно десетилетие. ИТН пък искаше да „изчегъртва“ партията на Борисов. В момента управляват заедно.

БСП и ИТН играха „ва банк“, сега са в правителството, но това поставя под заплаха бъдещето им.

Затова изглежда, че те са и формациите в кабинета, които най-малко биха искали той да се разпадне, защото не е сигурно какво ще се случи на следващи избори. Сега търсят успех, който да разкажат пред избирателите си. Влизането на България в еврозоната е такова нещо, но не съм сигурен, че избирателите им ще ги разберат.

- „Величие“ (4,5%) също остава в парламента. Как се развива тази партия…
- Прави впечатление, че партията успява да се закрепи на някаква позиция. Сагата с резултата им, който първо ги остави извън Народното събрание, а после все пак бяха допуснати, имаше мотивационен ефект сред симпатизантите им. А опозиционната позиция, която заемат, вероятно носи също позитиви.

- Продължаваме да имаме много партии, шарен парламент. Още от същото ли означава това?
- Парламентарна фрагментацията е олицетворение на обществената фрагментация. Хората търсят голяма алтернатива, което се видя на няколко пъти през 2021 г., но поради липсата на такава в момента припознават различни нови и по-малки формации. Такива са днешните реалности и сформирането на кабинет ще става все по-трудно.

Затова и кабинетът „Желязков“ в момента разполага с комфорта да прави всичко, което пожелае,

защото на този етап друга конфигурация изглежда невъзможна, а опозицията е разпокъсана. По парламентарен път правителството е неуязвимо. То може да се разпадне само от вътрешни противоречия. Комфортът обаче е измамен, тъй като властта започва да прави грешки и гафове, които се трупат. Така се случи с третия кабинет на Бойко Борисов. Накрая недоволството се канализира в антиправителствените протести от 2020 г.

- Като цяло президентът Румен Радев държи висок рейтинг, но върви към края на мандата си. Има ли около него енергия за политически проект?
- Енергия има, но много зависи каква ще е обстановката през следващите месеци. В България текат два протеста – на демократичната общност и на противниците на еврото. Радев се опитва да говори и на двата. И ми се струва, че му се получава. Борбата с корупцията е тема, която се възприема не само от поддръжниците на ПП-ДБ. Тя е надпартийна и обхваща хора с различни политически възгледи. Още повече, че кметът на Варна Благомир Коцев остава в ареста, а Делян Пеевски действа все по-офанзивно. Това ми се струва, че позволява на ПП-ДБ да се сплотят, защото имаше период, в който бяха разклатени. Протестите срещу приемането на еврото пък вероятно ще приключат скоро, защото влизането на страната в еврозоната е неизбежно. Въпросът е правителството дали ще успее да осигури плавен преход – без големи турбуленции, които да се усетят от хората. Ако не успее, през 2026 г., зимните месеци, които по принцип са невралгични за всяка власт, могат да генерират мащабно социално недоволство. Те биха имали силата да разместят политическите пластове и да осигурят основа за политически проект на Румен Радев. Бойко Борисов има опита с февруарските протести от 2013 г. Затова ми се струва, че правителството ще действа през по-социален бюджет, за да минимизира евентуално такова недоволство. Струва ми се, че и слизането на Радев е едно от нещата, което крепи управлението единно, защото колкото по-дълго задържа проект на президента, толкова повече се надява да не му позволи да предизвика вълна.