Карлос Насар под герба: когато успехът е по-тежък от щангата

Успехът на Карлос Насар е безспорен. През последните дни обаче спортистът се озова в светлината на прожекторите заради снимка с Делян Пеевски. Имал ли е избор Насар? От Мартин Атанасов.

Успехът на Карлос Насар е безспорен и рядък: три световни титли в три различни категории, световни рекорди, олимпийско злато и онова трудно за дефиниране усещане, че спортът ни отново има лице, което вдъхновява. Точно затова отговорността му е още по-голяма от тежестите на щангата: тя е към децата, които го следват, и към обществото, което проектира надеждите си върху него. Когато си на върха, задачата не е само да останеш там, а да покажеш, че го заслужаваш – с осъзнат пример за подражание.

Дни след поредния си връх Карлос Насар се озова в светлината на прожекторите заради снимка с лидера на ДПС-Ново начало Делян Пеевски, която породи след себе си редица въпроси.

Как започна всичко

Скандалът избухна след участие на президента на Федерацията по вдигане на тежести, Стефан Ботев, по БНТ, непосредствено след поредната огромна победа на Насар. Там Ботев обяви, че лидерът на ДПС-Ново начало стои зад успехите на Насар, реферирайки към анонсираната в началото на годината финансова помощ, която Пеевски обяви и с която бил спасил цялата федерация от фалит.

Карлос Насар отговори публично в интервю за bTV, че не е получил нито стотинка от федерацията за подготовката си за световното първенство, от което се прибра със златен медал. Обяви, че не получава заплата от федерацията и цялата му издръжка се поема от частни спонсори.

Снимката "под герба"

Това публично изказване на тежкоатлета изкара наяве гражданска война в родните щанги. Тя обаче продължи само пет дни. В сряда сутринта бе разпространено съобщение от пресцентъра на ДПС-Ново начало, че Делян Пеевски се е срещнал с Насар, съпроводено със снимка под печално известния герб в кабинета на Пеевски в Народното събрание.

Снимката за минути обиколи медиите и социалните мрежи. На нея се вижда ръкостискането между Пеевски и Насар, официално обявено като засвидетелстване на "подкрепа на спорта".

Това, което обаче не се видя от много хора, беше посланието на снимката. Кадърът е под същия герб, който "Новото начало" традиционно използва за снимки с всички победени опоненти, превръщайки го в трофей – в ритуал на надмощие и символична асимилация на противници и влиятелни фигури.

Това е демонстрация на Пеевски. Това е послание, че който и да си и каквото и да правиш – докато си в България, няма как да не се съобразяваш с него. А когато под герба застане национален шампион, знакът увеличава силата си: символният капитал на спорта се използва, за да легитимира политическа мощ. И ако говорим за политик с тежък репутационен негативен имидж и международни санкции, цената на този ритуал става още по-висока.

Защо се стигна дотук?

Елитният спорт на международно ниво, от който е част и Насар, е свързан с националните централи – договори, квоти, медицински сертификации, логистика. Без федерация няма участие на световни и европейски първенства. Но когато оцеляването на федерацията по вдигане на тежести зависи от личната подкрепа на не просто един спонсор или бизнесмен, а на един единствен политик – нещата стоят по различен начин.

Проблемът не е, че спортист се е снимал с политик. Проблемът е, че спортните федерации се крепят на частни патерналистки финанси, обвързани с политическо влияние. В тази конфигурация едно "да" или "не" от лидер може да реши бюджета на цялата система и кариерата на нейните таланти. Докато това не се промени, ще продължим да гледаме снимки "под герба" – с шампиони, с опоненти, с всички, които реши голямото "Д".

Имаше ли алтернативи?

Когато авторитет, изграден на подиума благодарение на години труд и успехи, бъде поставен в рамка за колекцията, предвидена да легитимира нечия политическа позиция, и така личният престиж бъде използван за чужда цел – доверието към този авторитет започва да се руши.

Натискът на системата в България е реален: правилата на състезанията минават през федерацията, а атлетът не контролира тези процеси. Но избор все пак има. Един шампион може да постави условия – прозрачност за финансирането, ясни ангажименти, отказ от политически кадри, когато те очевидно служат за демонстрация.

Няма съмнение, че на 21–22 години подобни размисли са трудни, особено когато осъзнаваш, че рискуваш цялото си спортно бъдеще. Но най-големите и успешни спортисти стават модели за подражание не само заради килограмите на щангата, а заради действията си извън спортния подиум.

В конкретния случай Насар имаше избор: да излезе и да заяви: "Пеевски ми се обади за среща, за да се снимаме и да приключим неразбирателствата във федерацията. Аз отказах". Подобна позиция вероятно би взривила подкрепата за него и би конвертирала спортния капитал в още по-силен обществен такъв. Бихме видели не просто шампион, а символ на граждански устои.

Успехът и отговорността

Спортният успех не е само лична слава – той носи публична отговорност. Колкото по-висок е подиумът, толкова по-ясна трябва да е границата: атлетите не бива да позволяват да бъдат употребявани за политически цели. Деполитизирането на спорта у нас е трудно, но не е невъзможно; то изисква твърдост, последователност и отказ от примамливи предложения, които превръщат победите в медали за някой друг.

Нашият ангажимент като фенове и общество е да подкрепяме младите таланти – да им даваме доверие, уважение и шанс да растат. Техният ангажимент е също толкова ясен: да не ни дават поводи да спираме да ги подкрепяме – нито със злоупотреби, нито с политически употреби, нито с жестове, които подменят смисъла на усилията им. Само когато тези две отговорности се срещнат, спортът в България може да получи подкрепа и да пожъне успех.

***
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.