Без Китай и Северна Корея "хартиеният тигър" Путин вече щеше да е развял бялото знаме в Украйна

Ами ако описанието на Русия като "хартиен тигър" от президента на САЩ Доналд Тръмп не беше просто провокация, а обезпокоителна реалност за кремълския владетел? Поне това може да си помисли човек, когато слуша Александър Дж. Мотил, американски историк и професор по политически науки в университета Рътгърс в Нюарк, който сега нарича Русия не само "васал" на Пекин, но и "младши партньор" на Пхенян.

От Близкия изток до Африка, от Съединените щати до Европа, този експерт, който наскоро постави политическата си диагноза в рубриките на Foreign Policy, прави главозамайваща равносметка на загубата на руската мощ, особено под тласъка на нахлуването в Украйна и имперската политика - изпълнена с "грешки" - на господаря на Кремъл.

Още новини от Украйна

Александър Дж. Мотил също така преразглежда тезата на американския политолог Александър Кули, който твърдеше преди няколко месеца в L'Express, че Владимир Путин е успял да "възкреси" влиянието на Русия в постсъветското пространство. Според нашия експерт обаче, дори Беларус, символ на руското влияние, търси еманципация: "Ако Лукашенко наистина беше лакей на Путин, щеше да му се наложи да се присъедини към войната срещу Украйна [...] Дори той изглежда търси възможности да се измъкне от орбитата на Русия."

L'EXPRESS: Според Вас, влиянието на Русия по света отслабва. Как стигнахте до този извод?

АЛЕКСАНДЪР МОТИЛ: Най-добрата илюстрация на упадъка на руската мощ са настоящите ѝ отношения с Китай, Северна Корея и може би дори Куба. Русия сега разчита в голяма степен на Китай за износа си на енергия, но също и за всичко, свързано с технологичните компоненти на нейните ракети - до степен, че руските политици пътуват до Пекин, за да убедят китайците да засилят сътрудничеството си в тази област. Русия се превърна във васал на Пекин или поне в младши партньор.

Важно е да се осъзнае, че преди три или четири години никой не би казал това. Русия очевидно беше по-нисша от Китай икономически, но поне във военно отношение беше способна да се справи. Със сигурност нямаше да моли за помощ, както е сега. След това са отношенията ѝ със Северна Корея, която не е велика сила. Именно това е поразително: Русия, бивша велика сила, сега изисква технологични компоненти, военна подкрепа и дори боеприпаси от страна, която дори не е от калибъра на Китай.

Следователно Русия е не само васална държава на Китай, но и младши партньор на Северна Корея... Това може да изглежда малко крайно, но е факт, че Пхенян изглежда взема важните решения, като например разполагането на хиляди войници във войната. И така, стигам до Куба, остров, страдащ от американското ембарго и борещ се да запази икономическата си жизнеспособност.

И все пак, въпреки това, според информация от украинска правителствена организация, наречена "Искам да живея", Северна Корея предоставя наемници на Русия, въпреки че твърди друго. Тези три примера са само няколко, но сами по себе си показват до каква степен Русия е загубила статута си на велика сила. Патовата ситуация в Украйна е, разбира се, значителен индикатор за слабостта на Русия.

L'EXPRESS: Продължете...

АЛ. МОТИЛ: Една велика сила би победила Киев - чиято армия беше слабо развита и с недостиг на боеприпаси - преди три години. Може би не за три дни или дори за три седмици, но би спечелила. Представете си, ако САЩ бяха нахлули в Мексико и бяха успели да превземат три или четири северни провинции. Ако три години и половина след инвазията Съединените щати бяха загубили около една трета от тези провинции, докато Мексико продължаваше да се бори, всички щяхме да го сметнем за огромно унижение за Съединените щати.

И точно това се случва с Русия в момента. Представянето на руската армия е катастрофално на всяко ниво. Това не означава, че ще загубят, но вероятно вече не са способни да спечелят. Сега вече е напълно възможно да си представим, че Украйна може да победи в тази война.

L'EXPRESS: Не запазва ли Русия все още силно присъствие другаде по света, особено в Близкия изток или сред някои популистки партии в Европа?

АЛ. МОТИЛ: Не съвсем. След падането на Башар Асад Русия не успя да компенсира тази загуба. Москва също така подкрепяше Хамас и Хизбула. Но тези движения изглежда, поне засега, са загубили позициите си. По същия начин Москва не е играла съществена роля в продължаващия мирен процес между Хамас и Израел. Що се отнася до Индия, макар че поддържа сърдечни отношения с Русия, тя също така настоява да плаща много по-малко за енергията, която внася, което едва ли е признак за приятелски отношения. И нека не забравяме Европа, бившият основен търговски партньор на Русия.

Вярно е, че Путин дълго време се радваше на подкрепата на някои крайнодесни партии, но те станаха сравнително скептични към намеренията му и осъзнаха, че страната им трябва да се превъоръжи срещу Русия. Струва си да се отбележи също, че НАТО, което през 2014 г. откровено не знаеше защо съществува, внезапно се мобилизира след нахлуването в Украйна през 2022 г. Това не означава, че е решило всичките си проблеми, но поне е осъзнало необходимостта от увеличаване на разходите за сигурност.

Всичко това потвърждава, че геополитически Русия вече не е силата, за която се твърди, че е - до степен да търси съюзници там, където не би го направила преди. Но това наблюдение е валидно и във вътрешнополитически план! Руската икономика е в изключително лошо състояние, дотолкова, че човек се чуди колко дълго още може да поддържа войната. Като се съберат всички тези фактори, е трудно да се избегне заключението, че Русия се срива като велика сила.

L'EXPRESS: Някои биха могли да Ви репликират, че определени региони, където Русия е загубила влияние, може би вече не са приоритет за Кремъл. Наскоро изследователят Михаил Комин обясни в нашите рубрики, че един от новите приоритети на Кремъл ще бъде Арктика...

АЛ. МОТИЛ: Вярно е, че това е един от приоритетите на Кремъл. Следователно, човек може да си помисли, че оттеглянето от Африка и Близкия изток, например, е било възможност за Русия да разшири влиянието си в други региони. Това вероятно е отчасти вярно. Но не става въпрос за това, че Русия просто е претеглила плюсовете и минусите, като в крайна сметка е решила, че присъствието ѝ в Сирия или Мали е ненужно и че ресурсите ѝ биха били по-добре използвани в Арктика.

Това не е бил изборът на Кремъл! Той е бил принуден да го направи. Така че това изобщо не е същото като, да речем, оттеглянето на САЩ от Афганистан. Дори най-впечатляващият пример за руско влияние, Беларус, е малко по-сложен, отколкото изглежда.

L'EXPRESS: Какви са дълбоките причини за тази загуба на влияние на Кремъл?

АЛ. МОТИЛ: Ако има един фактор, който надделява над всички останали, това може би е войната в Украйна, чието избухване беше стратегическа грешка от най-висок порядък. Не само че над един милион руски войници са мъртви или ранени, но и икономиката е на ръба на рецесия, а Путин не успя да постигне целите си на място. По този начин Русия отчужди значителна част от света, както и голяма част от собственото си население и елити.

Разбира се, тя компенсира това със съюзите си със Северна Корея и Китай. Но, както вече казах, това е по-скоро доказателство за слабостта на Москва, отколкото за нейната сила. Следователно войната е бедствие за Русия. Тя е бедствие и за Украйна, само че последната ще излезе с по-силни политически институции и консолидирана национална идентичност. Втората причина е самият Владимир Путин и диктаторският режим, който той установи. Той е този, който взе решението да нахлуе в Украйна. Той държи властта и има правомощията да я упражнява.

Ако Путин беше велик гросмайстор, както често го представят, той нямаше да направи много от грешките, на които станахме свидетели, най-сериозната от които е войната в Украйна. Подкрепата му за Виктор Янукович през 2004 г. също беше една от тях. Точно както убийството на Алексей Навални и други дисиденти по света не подобри имиджа на Русия, Путин също направи грешката да провокира европейците с дроновете си и други намеси.

Разбира се, ако иска да започне война, това е правилният начин. Но да започнеш война, когато вече водиш такава, която едва можеш да поддържаш, ми се струва върхът на идиотизма. Но това едва ли е изненадващо: когато си единственият човек, който държи властта, има голяма вероятност подчинените ти да не ти кажат цялата истина...

L'EXPRESS: Ако войната срещу Украйна допринася за загубата на влияние на Москва, защо руският президент продължава по този път?

АЛ. МОТИЛ: Тази война е войната на Владимир Путин. Той напълно се е идентифицирал с нея. Така че проблемът е, че всеки резултат, който не е категорична победа за руската страна, ще бъде възприет от Путин като поражение. Той вярва, че е от съществено значение да спечели тази война, за да запази легитимността и авторитета си. Ако загуби или ако общественото мнение у дома и в чужбина го възприеме като губещ, неговата легитимност и авторитет ще бъдат поставени под въпрос. Това е първо.

Второ, този човек е дълбоко пропит с руската имперска идеология. Путин, чист продукт на КГБ, е бил обучен по тези идеологически въпроси. Той ги е възприел от самото начало на своето управление. Непрекъснатите му интервенции в Чечня, Грузия, Украйна и Беларус през последните 25 години, демонстрациите му на сила спрямо балтийските държави, опитите му да запази руското влияние в Казахстан и Централна Азия са едновременно опити за запазване на контрол над задния двор на Русия, но и израз на по-широк имперски манталитет.

L'EXPRESS: Урсула фон дер Лайен наскоро осъди "хибридната война", водена от Русия срещу Европа чрез полети с дронове над стратегически обекти и кампании за влияние по време на избори. Не сочи ли това за реална заплаха?

АЛ. МОТИЛ: Дроновете и кибератаките със сигурност могат да причинят значителни щети на западната солидарност, въпреки че Русия е в патова ситуация в Украйна и е загубила геополитическото си влияние в света. В края на краищата, това не струва много - вероятно няколко хиляди долара! И тъй като Русия произвежда хиляди дронове седмично, със сигурност може да изпрати дузина от тях над Европа. Нещо повече, това е много проста процедура.

Организирането на саботажни операции е малко по-сложно, но отново не представлява огромен разход. Следователно отговорът е да, Русия може да влияе на Запада без обичайните си посредници. Можем дори да предположим, че колкото по-слаба става геополитически, толкова по-вероятно е да прибегне до този вид неудобство. Не чрез дронове или, по-общо казано, през европейското въздушно пространство обаче Русия ще успее да започне военно нахлуване в Европа. Ниските разходи означават ниски рискове и ниски печалби...

L'EXPRESS: Преди няколко месеца американският политолог Александър Кули изрази мнение в нашите рубрики, че Владимир Путин е успял да "възкреси" влиянието на Русия в постсъветското пространство. По-конкретно, въпреки санкциите, той успя да реекспортира стоки през страните от Евразийския икономически съюз...

АЛ. МОТИЛ: Азербайджан със сигурност не е васална държава на Русия. Грузия, от своя страна, доскоро поддържаше квазинезависимост в продължение на 25 години. А ако погледнете държавите от Централна Азия, Казахстан и Узбекистан правят всичко възможно, за да развият икономическите и политическите си отношения с Китай. Остават Киргизстан, който винаги е бил донякъде извън сферата на влияние на Русия; Туркменистан - страна, която никой не иска за съюзник - и Таджикистан, който за съжаление е много беден и в изключително неравностойно положение.

Ако погледнем тези страни и се запитаме къде Русия е запазила или придобила влияние, единственият ясен отговор е Беларус и може би Грузия. Или, за да бъдем напълно щедри, Армения и Казахстан. Това прави четири от четиринадесетте страни от бившия Съветски съюз. И в действителност, дори най-впечатляващият пример за руско влияние, Беларус, при по-внимателно разглеждане се оказва малко по-сложен, отколкото изглежда.

Ако Лукашенко наистина беше марионетка на Путин, той трябваше да се присъедини към войната срещу Украйна. Вместо това той се съпротивлява. Наскоро той се срещна с някои от пратениците на Тръмп и освободи около 52 политически затворници. Изглежда търси възможности да разшири пространството си за маневриране.

Разбира се, това е Лукашенко; той е хитра лисица. Въпреки това, дори той сякаш търси възможности да се измъкне от орбитата на Русия.