Европа вече обмисля немислимото: как да отвърне на Русия

Руски дронове и агенти извършват атаки в страни от НАТО, а Европа вече прави това, което само до преди няколко години би изглеждало странно: обмисля как да отвърне на удара, пише "Ройтерс".

Идеите варират от съвместни офанзивни кибероперации срещу Русия и по-бързо и координирано приписване на хибридни атаки чрез бързо обвиняване на Москва, до изненадващи военни учения, водени от НАТО.

Още новини от Украйна

"Руснаците постоянно тестват границите - какъв е отговорът, докъде можем да стигнем?", заяви латвийският външен министър Байба Браже. "Необходим е "по-проактивен отговор", подчерта тя. "И не говоренето изпраща сигнал, а действието".

Руски дронове прелетяха над Полша и Румъния през последните седмици и месеци, а мистериозни безпилотници причиниха хаос на летища и военни бази в целия континент. Други инциденти включват заглушаване на GPS, нахлувания на изтребители и военни кораби и експлозия на ключова полска железопътна линия, превозваща военна помощ за Украйна.

"Като цяло, Европа и Алиансът трябва да се запитат колко дълго сме готови да толерираме този вид хибридна война и дали трябва да обмислим по-активна позиция в тази област", отбеляза германският държавен секретар по отбраната Флориан Хан.

Хибридните атаки не са нищо ново. През последните години Русия изпращаше убийци да ликвидират политически врагове във Великобритания, обвинявана е във взривяване на оръжейни складове в Централна Европа, опитваше се да дестабилизира ЕС, като финансира крайнодесни политически партии, участваше във война в социалните мрежи и се опитваше да преобърне избори в страни като Румъния и Молдова.

Мащабът и честотата на настоящите атаки обаче са безпрецедентни. Globsec - мозъчен тръст със седалище в Прага, изчисли, че между януари и юли в Европа са извършени над 110 саботажа и опита за атаки, главно в Полша и Франция, от хора, свързани с Москва.

"Днешният свят предлага много по-отворено - всъщност, може да се каже, креативно - пространство за външна политика", заяви руският лидер Владимир Путин по време на конференцията във Валдай през октомври и добави: "Ние следим отблизо нарастващата милитаризация на Европа. Дали това е само реторика, или е време да отговорим?".

Русия може да гледа на ЕС и НАТО като на съперници или дори врагове - бившият руски президент и настоящ заместник-председател на Съвета за сигурност на Кремъл Дмитрий Медведев миналия месец заяви: "САЩ са наш противник." Европа обаче не иска война с ядрено въоръжена Русия и затова трябва да измисли как да реагира по начин, който възпира Москва, но не прекрачва червените линии на Кремъл, които биха могли да доведат до открита война.

Това не означава да се свиваме, категоричен е шведския началник на отбраната генерал Михаел Класон. "Не можем да си позволим да се страхуваме и да се тревожим ескалация", заяви той. "Трябва да бъдем твърди".

Досега отговорът е бил засилване на отбраната. След като руски военни безпилотници бяха свалени над Полша, НАТО обяви, че ще засили дроновете и противовъздушната отбрана на източния си фланг - призив, който се повтаря и от ЕС.

Дори това вбесява Москва.

Европейците "трябва да се страхуват и да треперят като неми животни в стадо, водено на заколение", изтъкна Медведев. "Те трябва да се изпълнят със страх, предчувствайки близкия си и мъчителен край".

Смяна на предавките

Честите руски провокации променят тона в европейските страни.

След като разположи 10 000 войници за защита на критичната инфраструктура на Полша след саботажа на железопътна линия, свързваща Варшава и Киев, полският премиер Доналд Туск обвини Москва в участие в "държавен тероризъм".

След инцидента ръководителят на външната политика на ЕС Кая Калас заяви, че подобни заплахи представляват "изключителна опасност" за блока и подчерта, че той трябва да "има силен отговор" на атаките.

Миналата седмица италианският министър на отбраната Гуидо Кросето разкритикува "инерцията" на континента пред нарастващите хибридни атаки и представи план от 125 страници за ответни мерки. В него той предлага създаването на Европейски център за противодействие на хибридната война - киберсила от 1500 души, както и военен персонал, специализиран в изкуствения интелект.

"Всички трябва да преразгледат процедурите си за сигурност", добави полският външен министър Радослав Сикорски. "Русия очевидно ескалира хибридната си война срещу гражданите на ЕС".

От говорене към действие

Въпреки все по-ожесточената реторика, остава открит въпросът какво означава един по-агресивен отговор.

Част от това се дължи на разликата между Москва и Брюксел - последният е по-ограничен от действията си в рамките на правилата, смята Кевин Лимоние, професор и заместник-директор в парижкия мозъчен тръст GEODE.

"Това повдига етичен и философски въпрос: Могат ли държави, управлявани от върховенството на закона, да си позволят да използват същите инструменти и същите стратегии като руснаците?", запита той.

Досега страни като Германия и Румъния засилват правилата, които биха позволили на властите да свалят дронове, прелитащи над летища и военни обекти.

Междувременно националните служби за сигурност могат да действат в правна сива зона. Различни съюзници, като Дания до Чехия, вече позволяват офанзивни кибероперации. Съобщава се, че Великобритания е хакнало мрежите на ИДИЛ, за да получи информация за ранна програма за дронове от терористичната групировка през 2017 г.

Съюзниците трябва "да бъдат по-проактивни в киберофанзивата и да се съсредоточат върху повишаване на ситуационната осведоменост - обединяване и координиране на службите за сигурност и разузнаване", заяви Браже.

На практика, държавите биха могли да използват киберметоди, за да атакуват системи, критични за военните усилия на Русия, като например икономическата зона Алабуга в Татарстан в източна централна Русия, където Москва произвежда дронове "Шахед", както и енергийни съоръжения или влакове, превозващи оръжия, отбеляза Филип Брийка, политолог и експерт по хибридни заплахи в Полската академия на науките. "Бихме могли да атакуваме системата и да нарушим функционирането ѝ", посочи той.

Европа трябва да измисли и как да отговори на мащабните дезинформационни кампании на Русия със собствени усилия вътре в страната.

"Руското обществено мнение е донякъде недостъпно", заяви високопоставен военен служител. "Трябва да работим със съюзници, които имат доста подробно разбиране за руското мислене - това означава, че трябва да се установи сътрудничество и в областта на информационната война".

И все пак, всякакви нови мерки "трябва да имат възможност за отричане", заяви дипломат от ЕС.

Демонстрация на сила

НАТО, от своя страна, е отбранителна организация и следователно е резервирана към нападателните операции. "Асиметричните отговори са важна част от разговора, но няма да се принизяваме до същата тактика като Русия", посочи дипломат от НАТО.

Вместо това Алиансът трябва да даде приоритет на демонстрации на сила, които илюстрират сила и единство, изтъкна Оана Лунгеску, бивш говорител на НАТО и сътрудник на лондонския мозъчен тръст Royal United Services Institute. На практика това означава бързо обявяване дали Москва стои зад хибридна атака и провеждане на военни учения "без предупреждение" на руската граница с Литва или Естония.

Междувременно, подкрепяният от НАТО Център за върхови постижения в областта на хибридните заплахи в Хелзинки, който обединява съюзнически служители, "предоставя експертиза и обучение" и изготвя "политики за противодействие на тези заплахи", отбеляза Мартен тен Волде, старши анализатор в организацията.

"Несъмнено трябва да се направи повече по отношение на хибридните атаки, като увеличаване на колективното приписване на атаки и гарантиране, че показваме чрез различни средства, че обръщаме внимание и можем да пренасочваме активите си по гъвкав начин", обобщи висш дипломат от НАТО.