Светът и Турция през 2026 година

В последните дни на 2025 година медиите по цял свят анализираха що за година е била отминалата и какво да се очаква през настъпващата 2026 година. В повечето случаи изводите са в посока, че 2026 година „не обещава облекчение” и това май казва всичко. А коментарите се въртяха най-вече около войната в Украйна и дали тя ще приключи скоро. Интересно е какво казват в югоизточния си съсед, който си е тема по отношение на външната ни политика. Доколкото е видна.

Дебатите в Анкара са с въпроси „светът и Турция”, но прави впечатление извод, че „губещият от руско-украинската война е Германия”. Онази Германия, която десетилетия се приема за „практически цимент” и „локомотив на ЕС”. Особено що се отнася до приноса на Берлин към света, най-вече в технологичните иновации, а защо не и при автомобилната и фармацевтична промишленост. До 2016г, казват, че износът на Германия е надвишавал вноса с 250 млрд дол. при население от 85 млн. Сега твърдят, че Берлин оцелява благодарение на мигрантите при нисък ръст на местното население.Но войната в Украйна след ковид-пандемията нанесе такъв удар върху икономиката на страната, че тя вече не е конкурентноспособна. Цените и разходите без евтината руска газ повлия не само върху стандарта на населението, но и върху търговията с големия китайски пазар. За руския даже не си заслужава на този етап да се говори. А Берлин продължава всеотдайно да подкрепя Киев. За целта са дадени 110 млрд дол, докато инфлацията вече е около 10%. Разходите за храна, енергия, жилища и всички стоки са се увеличили. Решенията за вятърна, слънчева и подобни енергийни източници не решиха проблема, убедени са в Турция. Част от германското производство се изнася в САЩ. При темп на развитие около 0. И ако изходът с победител от войната в Украйна на Запад все още казват, че не е известен, то губещият, казват в Анкара, е ясен – Германия. И това при положение, че Германия е исторически съюзник на Турция и има голям принос към икономиката на страната.

Всъщност водещи турски наблюдатели са убедени, че с навлизането на новата година „светът е в смут”. Твърдят, че „на Запад се бият бойни барабани”, докато САЩ и Русия продължават преговори за прекратяване на войната. И на този фон Москва обяви, че близо 100 дрона са атакували резиденция на Путин като са убедени, че е станало с помощта на външни сили. Исторически вечните заподозрени от страна на Кремъл. В дневния ред са включени твърдения за нова израелска атака срещу Иран и то докато се обсъжда втората фаза на прекратяване на огъня в Газа. А Нетаняху на новогодишна вечеря с Тръмп в неговата резиденция в Маями се договаря в рамките на два месеца Хамас окончателно да се разоръжи и да си затрупа тунелите в Газа. След като изби повечето му водачи. В това време Вашингтон налага военна блокада на Венецуела и вече са убити около 100 венецуелци на малки лодки, обвинявани за трафик на наркотици. Искат сваляне „на режима на Мадуро”. САЩ са одобрили и най-голямата продажба на оръжия за Тайван до момента, а Китай започна военни учения в Тайванския проток. В столиците на Западна Европа, предимно Берлин, увеличават бюджетите си за оръжие, защото „Русия ще атакува през следващите 5 години”. А Мерц твърди, че „агресията на Русия е част от план срещу цяла Европа”. В Тел Авив са убедени, че „виждат Турция като заплаха номер 1” и консолидират фронт, който е установил с Гърция и Кипър „срещу Турция в Източното Средиземноморие”. Това са накратко процесите на международната сцена и в Анкара очакват „трудна 2026 година” с привкус на „ерозия на международния ред”.

Някои турски наблюдатели обаче казват, че „светът се насочва към голяма война”, което обосновават с посочените събития. Убедени са, че „атлантическите сили принуждават света да влезе във война, за да запазят хегемонията си”. Казват, че е неизбежно и даже не се притесняват, че може да ги обвинят в „путинизъм”. Старият ред след края на Вторана световна война си бил отишъл, но новият ред не е наложен и това създава несигурност и хаос, което не дава възможност да се предвижда „какво ще се случи и кога”. Спокойно може да се каже, че това са „песимистични прогнози за бъдещето” и даже че всяват страх сред населението.Други изобщо не са съгласни с такива твърдения. Считат, че така се влиза в задънена улица. Според тях фундаменталната конфронтация днес била между атлантическия свят и развиващите се страни като Русия, Китай, Бразилия, Индия, Индонезия, Иран, Африка и разбира се Турция. Срещу развиващите се страни стоят САЩ и техните съюзнии, включително Европа. Където пък са убедени, че „САЩ се отдалечават от дългогодишните си съюзници, включително ЕС”. Странно е, че Китай и Русия се поставят сред развиващите се страни, защото Русия с нейния военен капацитет и Китай с огромната икономическа мощ, могат спокойно на този етап да се състезават със САЩ на принципа на „състезание между велики сили”. Но с новата стратегия за сигурност на Тръмп Вашингтон явно ще предпочете да нормализира отношенията с Русия и Китай и да си поделят сферите за влияние по света. Западът безспорно ще си остане под чадъра на американците. Но къде остава Турция се питат в Анкара?

Има твърдения, че „Турция навлиза в огнен пръстен” и се визира ситуацията със заплахи, съсредоточени в Източното Средиземноморие и Сирия, а също натиск от страна на САЩ и Израел. Нужни били „смели политически стъпки” т.е. стратегически решения. Защото имало „неуспех да се постигне стабилност в Сирия при военни действия там”, също и заради ускоряващото се военно сътрудничество между Гърция Израел и Кипър, нарастващите рискове в Черно море и движенията по оста САЩ/Израел към региона. Това „обкръжение на Турция” ще се задълбочи през 2026 година са убедени анализатори в Анкара. През 2026 година щяло да има „точка на пречупване и повратна точка”, което ще изисквало поглед към нови съюзи, което да гарантира на страната сигурност. „Само съюз с ядрено въоръжени държави може да създаде истински баланс срещу ядрена заплаха” са изводи на популярни коментатори в Турция. В противодействие срещу опитите на Гърция, Израел и Кипър да изолират Турция в Източното Средиземноморие. И при отчитане стратегията на Тел Авив, в която Турция и Иран са обявени за основни съперници, даже врагове. Идеята на Ердоган за „Турция свободна от тероризъм” няма как да бъде единствен изход от неблагоприятни за страната събития.

Надеждата е, че 2026 година ще донесе „разрешаване на големите възли” и войната в Украйна ще приключи. Но „или с военно поражение на Украйна, или с приемане на условията на Русия на масата на преговори” твърдят някои в Анкара. Всъщност повтарят тези на западни анализатори, но преди всичко на Москва. И ако за тях един от най-важните въпроси за 2026 година ще бъде този за сигурността, не се пропуска да се посочи, че „европейската стратегическа автономия в рамките на ЕС ще се засили през 2026 година”. Приетите 5% от БВП за отбрана ще се отразят негативно на икономиката на европейските страни. Това ще доведе, казват, до „несъгласни гласове в НАТО”, а Турция е не само член на НАТО, но се разчита на нея да участва при изпращане на войници в Украйна след сключване на споразумение за спиране на огъня. Сигурно и затова в Анкара предвиждат „Зеленски да е готов за сбогом през 2026 година”. Още повече, че „европейците се гневят към Украйна, тъй като домакинствата им и икономики са пострадали –искат войната да приключи”.

В тази връзка другите теми на 2026 година за турците ще бъдат възход на силите на националистите в Европа, инициативи на държавите от Сахел за напредък в битките с ислямистите, критични точки в Латинска Америка, изтегляне на САЩ от региона, израелските ходове в Сомалия с подкрепа на т.н. Сомалиленд, за да се „отърват от палестинците”, събития в Либия и Кавказ, Балканите като противоречията между Сърбия и Косово, за които Вучич казвал, че „Турция подкрепя Косово”, изтеглянето на САЩ от Сирия, инициативите на алауитите в Сирия да поискат помощ от Израел за разделяне на Сирия, настояването на Израел Тръмп да отстрани Ердоган от Мирния съвет за Газа, насочването към колапс на Запада и достигане до успех на Изтока, губещата Европа. Доста песимистично, нали? Зависи кой и как прави прогнозите. Но вниманието си заслужава.